Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.
и баща й чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.
Но ако й забрани баща й в деня когато чуе, никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще й прости, понеже й е забранил баща й.
и мъжът й чуе и не й каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците й да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила.
Но ако й забрани мъжът й в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще й прости.
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, и не й е забранил, тогава всичките й обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в сила.
Но ако мъжът й ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й, няма да остане в сила; мъжът й ги е отменил и ГОСПОД ще й прости.
Но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките й задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.