Psalms 137

Επι των ποταμων Βαβυλωνος, εκει εκαθισαμεν και εκλαυσαμεν, οτε ενεθυμηθημεν την Σιων.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Επι τας ιτεας εν μεσω αυτης εκρεμασαμεν τας κιθαρας ημων.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Διοτι οι αιχμαλωτισαντες ημας εκει εζητησαν παρ ημων λογους ασματων και οι ερημωσαντες ημας υμνον, λεγοντες, Ψαλατε εις ημας εκ των ωδων της Σιων.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Πως να ψαλωμεν την ωδην του Κυριου επι ξενης γης;

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Εαν σε λησμονησω, Ιερουσαλημ, ας λησμονηση η δεξια μου

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Ας κολληθη η γλωσσα μου εις τον ουρανισκον μου, εαν δεν σε ενθυμωμαι εαν δεν προταξω την Ιερουσαλημ εις την αρχην της ευφροσυνης μου

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Μνησθητι, Κυριε, των υιων Εδωμ, οιτινες την ημεραν της Ιερουσαλημ ελεγον, Κατεδαφισατε, κατεδαφισατε αυτην εως των θεμελιων αυτης.

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Θυγατηρ Βαβυλωνος, η μελλουσα να ερημωθης, μακαριος οστις σοι ανταποδωση την ανταμοιβην των οσα επραξας εις ημας

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Μακαριος οστις πιαση και ριψη τα νηπια σου επι την πετραν

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!