II Chronicles 16

I det seks og trettiende år av Asas regjering drog Israels konge Baesa op mot Juda og bygget festningsverker i Rama for å hindre enhver fra å dra fra eller til Judas konge Asa.

В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилевият цар Вааса се изкачи против Юда и построи Рама, за да не остави никого да излиза или да влиза при юдовия цар Аса.

Da tok Asa sølv og gull ut av skattkammerne i Herrens hus og kongens hus og sendte det til kongen i Syria Benhadad, som bodde i Damaskus, med de ord:

Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и на царската къща и изпрати до арамейския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

Mellem mig og dig er det jo et forbund, som det var mellem min far og din far. Her sender jeg dig sølv og gull; bryt nu ditt forbund med Baesa, Israels konge, så han må dra bort fra mig!

Нека има договор между мен и теб, между моя баща и твоя баща. Ето, изпращам ти сребро и злато; иди и развали договора си с израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мен!

Benhadad lød kong Asa og sendte sine hærførere mot Israels byer, og de inntok Ijon og Dan og Abel-Ma'im og alle forrådshusene i Naftalis byer.

И Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си срещу израилевите градове, и те нападнаха Иион, Дан, Авел-Маим и всичките житници на нефталимовите градове.

Da Baesa hørte dette, holdt han op med å bygge festningsverker i Rama og opgav dette arbeid.

А когато Вааса чу това, спря да строи Рама и преустанови работата си.

Men kong Asa tok hele Juda med sig, og de førte bort stenene og tømmeret som Baesa hadde brukt til festningsarbeidet i Rama, og bygget med det Geba og Mispa om til festninger.

Тогава цар Аса взе целия Юда и отнесоха камъните и дървения материал на Рама, с които Вааса беше градил. И с тях той построи Гава и Масфа.

På den tid kom seeren Hanani til Judas konge Asa og sa til ham: Fordi du satte din lit til kongen i Syria og ikke til Herren din Gud, derfor er syrerkongens hær sloppet ut av dine hender.

А в това време гледачът Ананий дойде при юдовия цар Аса и му каза: Понеже ти се упова на арамейския цар, а не се упова на ГОСПОДА, своя Бог, затова войската на арамейския цар се изплъзна от ръката ти.

Var ikke etioperne og libyerne en stor hær med stridsvogner og hestfolk i stor mengde? Men fordi du dengang satte din lit til Herren, gav han dem i din hånd.

Етиопците и ливийците не бяха ли огромна войска, с много колесници и конници? Но понеже ти се упова на ГОСПОДА, Той ги предаде в ръката ти.

For Herrens øine farer over all jorden forat han med sin kraft kan støtte dem hvis hjerte er helt med ham. Du har båret dig uforstandig at i dette; for fra nu av skal du alltid ha krig.

Защото очите на ГОСПОДА тичат по целия свят, за да се показва силен към онези, чиито сърца са неразделени към Него. В това си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.

Men Asa harmedes på seeren og satte ham i fangehuset; så vred var han på ham for dette. På samme tid for han også hårdt frem mot andre av folket.

А Аса се ядоса на гледача и го хвърли в затвора, защото му се разгневи за това нещо. И по това време Аса притесни и някои от народа.

Hvad som er å fortelle om Asa, både i hans første og i hans senere dager, det er opskrevet i boken om Judas og Israels konger.

И ето, делата на Аса, първите и последните, ето, записани са в Книгата на юдовите и израилевите царе.

I sin regjerings ni og trettiende år blev Asa syk i føttene, og hans sykdom blev verre og verre; men endog i sin sykdom søkte han ikke Herren, men bare lægene.

А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя в краката и болестта му стана много тежка, но и в болестта си той не потърси ГОСПОДА, а лекарите.

Og Asa la sig til hvile hos sine fedre og døde i sin regjerings en og firtiende år.

И Аса легна при бащите си и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

De begravde ham i det gravsted som han hadde latt hugge ut for sig i Davids stad, og la ham på et leie som var fylt med krydderier av forskjellige slag, tillaget slik som det gjøres av dem som lager salve; og de brente et veldig bål til ære for ham.

И го погребаха в неговия гроб, който си беше изсякъл в Давидовия град, и го положиха на легло пълно с аромати и благоухания, смесени според изкуството на мироварец; и изгориха за него много благоухания.