Psalms 137

By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

We hanged our harps upon the willows in the midst thereof.

На върбите сред него окачихме арфите си.

For there they that carried us away captive required of us a song; and they that wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

How shall we sing the LORD'S song in a strange land?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget her cunning.

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

If I do not remember thee, let my tongue cleave to the roof of my mouth; if I prefer not Jerusalem above my chief joy.

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Remember, O LORD, the children of Edom in the day of Jerusalem; who said, Rase it, rase it, even to the foundation thereof.

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

O daughter of Babylon, who art to be destroyed; happy shall he be, that rewardeth thee as thou hast served us.

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Happy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones against the stones.

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!