Psalms 137

Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-nous quelques-uns des cantiques de Sion!

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Comment chanterions-nous les cantiques de l'Eternel Sur une terre étrangère?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Eternel, souviens-toi des enfants d'Edom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!