Song of Solomon 6

Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

Куди твій коханий пішов, о найвродливіша з жінок? Куди спрямував твій коханий? Бо ми пошукаємо його із тобою.

Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

Мій коханий пішов до садочка свого, в квітники запашні, щоб пасти в садках і збирати лілеї.

Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

Я належу своєму коханому, а мені мій коханий, що пасе між лілеями!

Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

Ти прекрасна, моя ти подруженько, мов та Тірца, ти хороша, як Єрусалим, ти грізна, як війська з прапорами!

Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

Відверни ти свої оченята від мене, бо вони непокоять мене! Твої коси немов стадо кіз, що хвилями сходять з того Гілеаду!

Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

Твої зуби немов та отара овець, що з купелю вийшли, що котять близнята, і між ними немає неплідної!

Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

Мов частина гранатного яблука скроня твоя за серпанком твоїм!

Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

Шістдесят є цариць, і вісімдесят є наложниць, а дівчатам немає числа,

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

та єдина вона ця голубка моя, моя чиста! У неньки своєї вона одиначка, обрана вона у своєї родительки! Як бачили дочки Сіону її, то щасливою звали її, цариці й наложниці то вихваляли її:

Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

Хто це така, що вона виглядає, немов та досвітня зоря, прекрасна, як місяць, як сонце ясна, як полки з прапорами грізна?

Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

Зійшла я в оріховий сад, щоб поглянути на пуп'яночки при потоці, щоб побачити там, чи зацвів виноград, чи гранатові яблуні порозцвітали?

Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

І не зчулася я, як мене посадила душа моя між колесниці моєї дружини бояр...

Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.