Psalms 133

(По слав. 132) Песен на изкачванията. На Давид. Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие!

Ne iyi, ne güzeldir, Birlik içinde kardeşçe yaşamak!

То е като скъпоценното масло на главата, слизащо по брадата, брадата на Аарон, слизащо по края на одеждите му.

Başa sürülen değerli yağ gibi, Sakaldan, Harun’un sakalından Kaftanının yakasına dek inen yağ gibi.

То е като ермонската роса, слизаща по сионските планини; защото там ГОСПОД е заповядал благословението — живот вечен.

Hermon Dağı’na yağan çiy Siyon dağlarına yağıyor sanki. Çünkü RAB orada bereketi, Sonsuz yaşamı buyurdu.