Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

(O cîntare a treptelor.) La Tine îmi ridic ochii, la Tine, care locuieşti în ceruri.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Cum se uită ochii robilor la mîna stăpînilor lor, şi ochii roabei la mîna stăpînei ei, aşa se uită ochii noştri la Domnul, Dumnezeul nostru, pînă va avea milă de noi.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Ai milă de noi, Doamne, ai milă de noi, căci sîntem sătui de dispreţ;

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

ne este sătul sufletul de batjocurile celor îngîmfaţi, de dispreţul celor trufaşi.