Song of Solomon 6

Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

Dov’è andato il tuo amico, o la più bella fra le donne? Da che parte s’è vòlto l’amico tuo? Noi lo cercheremo teco.

Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

Il mio amico è disceso nel suo giardino, nell’aie degli aromi a pasturare i greggi ne’ giardini, e coglier gigli.

Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

Io sono dell’amico mio; e l’amico mio, che pastura il gregge fra i gigli, è mio.

Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

Amica mia, tu sei bella come Tirtsa, vaga come Gerusalemme, tremenda come un esercito a bandiere spiegate.

Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

Storna da me gli occhi tuoi, che mi turbano. I tuoi capelli son come una mandra di capre, sospese ai fianchi di Galaad.

Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

I tuoi denti son come un branco di pecore, che tornano dal lavatoio; tutte hanno de’ gemelli, non ve n’è alcuna che sia sterile;

Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

le tue gote, dietro al tuo velo, son come un pezzo di melagrana.

Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

Ci son sessanta regine, ottanta concubine, e fanciulle senza numero;

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

ma la mia colomba, la perfetta mia, è unica; è l’unica di sua madre, la prescelta di colei che l’ha partorita. Le fanciulle la vedono, e la proclaman beata; la vedon pure le regine e le concubine, e la lodano.

Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

Chi è colei che appare come l’alba, bella come la luna, pura come il sole, tremenda come un esercito a bandiere spiegate?

Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

Io son discesa nel giardino de’ noci a vedere le piante verdi della valle, a veder se le viti mettevan le loro gemme, se i melagrani erano in fiore.

Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

Io non so come, il mio desiderio m’ha resa simile ai carri d’Amminadab.

Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.

Torna, torna, o Sulamita, torna, torna, che ti miriamo. Perché mirate la Sulamita come una danza a due schiere?