Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Al Capo de’ musici. Di Davide. Lo stolto ha detto nel suo cuore: Non c’è Dio. Si sono corrotti, si son resi abominevoli nella loro condotta; non v’è alcuno che faccia il bene.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

L’Eterno ha riguardato dal cielo sui figliuoli degli uomini per vedere se vi fosse alcuno che avesse intelletto, che cercasse Iddio.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Tutti si sono sviati, tutti quanti si son corrotti, non v’è alcuno che faccia il bene, neppur uno.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Son essi senza conoscenza tutti questi operatori d’iniquità, che mangiano il mio popolo come mangiano il pane e non invocano l’Eterno?

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Ecco là, son presi da grande spavento perché Iddio è con la gente giusta.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Voi, invece, fate onta al consiglio del misero, perché l’Eterno è il suo rifugio.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Oh, chi recherà da Sion la salvezza d’Israele? Quando l’Eterno ritrarrà dalla cattività il suo popolo, Giacobbe festeggerà, Israele si rallegrerà.