Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Grádicsok éneke. Hozzád emelem szemeimet, oh te egekben lakozó!

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Ímé, mint a szolgák szemei uroknak kezére, mint a szolgalány szemei asszonya kezére: úgy *néznek* szemeink az Úrra, a mi Istenünkre, mígnem megkönyörül rajtunk!

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Könyörülj rajtunk, Uram, könyörülj rajtunk! Mert igen elteltünk gyalázattal.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

Lelkünk igen eltelt a gazdagok csúfolkodásával, és a kevélyek gyalázkodásával.