Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

(Til sangmesteren. Af David.) Dårerne siger i Hjertet: "Der er ingen Gud!" Slet og afskyeligt handler de, ingen gør godt.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

HERREN skuer ned fra Himlen på Menneskens Børn for at se, om der findes en forstandig, nogen, der søger Gud.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Afveget er alle, til Hobe fordærvet, ingen gør godt, end ikke een!

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Er alle de Udådsmænd da uden Forstand, der æder mit Folk, som åd de Brød, og ikke påkalder HERREN?

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Af Rædsel gribes de da, thi Gud er i de retfærdiges Slægt.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Gør kun den armes Råd til Skamme, HERREN er dog hans Tilflugt.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Ak, kom dog fra Zion Israels Frelse! Når HERREN vender Folkets Skæbne, skal Jakob juble, Israel glædes!