Psalms 13

(По слав. 12) За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?

(Til sangmesteren. En salme af David.) Hvor længe vil du evigt glemme mig, Herre, hvor længe skjule dit Åsyn for mig?

Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?

Hvor længe skal jeg huse Sorg i min Sjæl, Kvide i Hjertet Dag og Nat? Hvor længe skal Fjenden ophøje sig over mig?

Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.

Se til og svar mig, HERRE min Gud, klar mine Øjne, så jeg ej sover ind i Døden

Да не каже врагът ми: Надвих го! — и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.

og min Fjende skal sige: "Jeg overvandt ham!" mine Uvenner juble, fordi jeg vakler!

Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.

Dog stoler jeg fast på din Miskundhed, lad mit Hjerte juble over din Frelse!

Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.

Jeg vil synge for HERREN, thi han var mig god!