Song of Solomon 6

Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

Milý můj sstoupil do zahrady své, k záhonkům věci vonných, aby pásl v zahradách, a aby zbíral lilium.

Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

Já jsem milého mého, a milý můj jest můj, kterýž pase mezi lilium.

Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

Krásná jsi, přítelkyně má, jako Tersa, pěkná jako Jeruzalém, hrozná jako vojsko s praporci.

Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

Odvrať oči své od patření na mne, nebo ony mne posilují. Vlasy tvé jsou jako stáda koz, kteréž vídati v Galád.

Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

Zubové tvoji jsou podobní stádu ovcí, když vycházejí z kupadla, z nichž každá mívá po dvém, a mezi nimiž není žádné neplodné.

Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

Jako kus jablka zrnatého židoviny tvé mezi kadeři tvými.

Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

Šedesáte jest královen, a osmdesáte ženin, a mladic bez počtu;

Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

Jediná jest však má holubice, má upřímá, jedinká při matce své, nepoškvrněná při své rodičce. Spatřivše ji dcery, blahoslavily ji, královny a ženiny chválily ji, řkouce:

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

Která jest to, kterouž viděti jako dennici, krásná jako měsíc, čistá jako slunce, hrozná jako vojsko s praporci?

Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

Do zahrady vypravené sstoupila jsem, abych spatřila ovoce údolí, abych viděla, kvete-li vinný kmen, a pučí-li se jabloně zrnaté.

Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

Nezvěděla jsem, a žádost má ponukla mne na vůz přednějších z lidu mého.

Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

Navrať se, navrať, ó Sulamitská, navrať se, navrať, ať na tě patříme. Co uzříte na Sulamitské? Jako zástup vojenský.

Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.