И се събраха при него — всеки, който беше в беда, и всеки длъжник, и всеки, който беше недоволен — и той стана началник над тях. И с него имаше около четиристотин мъже.
После Давид отиде оттам в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Моля те, нека дойдат баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.
И Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, са били открити. Саул седеше в Гавая, под вечнозеленото дърво в Рама, с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него.
И Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще направи ли всички ви хилядници и стотници,
че всички вие сте се наговорили срещу мен и няма кой да ми открие, че синът ми е направил завет с Есеевия син; и няма нито един между вас, който да ме съжали и да ми открие, че синът ми е подбудил срещу мен слугата ми да постави засада, както е днес?
Тогава Саул му каза: Защо сте се наговорили против мен, ти и Есеевият син, че си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне срещу мен да постави засада, както е днес?
Сега ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мен това! Нека царят не приписва нищо на слугата си, нито на никого от бащиния ми дом, защото слугата ти не знаеше нищо за всичко това — нито малко, нито много!
Тогава царят каза на телохранителите, които стояха около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, защото и тяхната ръка е с Давид, и защото са знаели, че той е бягал и не са ми съобщили! Но слугите на царя не желаеха да вдигнат ръка, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници.
Тогава царят каза на Доик: Ти се обърни и нападни свещениците! И едомецът Доик се обърна и нападна свещениците, и уби в онзи ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
Тогава Давид каза на Авиатар: В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще каже на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.