Psalms 14

Для дириґетна хору. Давидів. Безумний говорить у серці своїм: Нема Бога! Зіпсулись вони, і обридливий чинять учинок, нема доброчинця!...

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Господь дивиться з неба на людських синів, щоб побачити, чи є там розумний, що Бога шукає.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Усе повідступало, разом стали бридкими вони, нема доброчинця, нема ні одного!...

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Чи ж не розуміють всі ті, хто чинить безправ'я, хто мій люд поїдає? Вони хліб Господній їдять, та не кличуть Його...

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Тоді настрашилися страхом вони, бо Бог в праведнім роді.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Раду вбогого ганьбите ви, та Господь охорона йому.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Аби то Він дав із Сіону спасіння ізраїлеві! Як долю Своєму народу поверне Господь, то радітиме Яків, втішатися буде ізраїль!

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.