Jeremiah 15

І промовив до мене Господь: Якщо став би Мойсей й Самуїл перед лицем Моїм, то душа Моя до народу цього не звернулася б! Віджени їх із-перед Мого лиця, і нехай повиходять!

А ГОСПОД ми каза: И Мойсей и Самуил ако застанеха пред Мен, пак нямаше да се смили душата Ми над този народ. Изгони ги отпред Мен да си отидат!

І буде, як скажуть до тебе вони: Куди підемо? то скажеш до них: Так говорить Господь: Хто на смерть ті на смерть, і хто на меча на меча, і хто на голод на голод, а хто до полону в полон...

И когато ти кажат: Къде да си отидем? — тогава ще им кажеш: Така казва ГОСПОД: Които са за смърт — на смърт, и които са за меч — на меч, и които са за глад — на глад, и които са за плен — в плен.

І Я навіщу їх чотирьома способами, говорить Господь: мечем, щоб побити, і псами, щоб їх волочити, і птаством небесним, і земною звіриною, щоб жерли та нищили...

И ще наложа върху тях четири вида бедствия, заявява ГОСПОД: Меча за убиване и кучетата за разкъсване, и небесните птици и земните зверове за изяждане и изтребване.

І Я дам їх на пострах усім царствам землі за Манасію, Єзекіїного сина, царя Юдиного, за те, що зробив був він в Єрусалимі.

И ще ги предам на преследване по всичките царства на земята заради Манасия, сина на юдовия цар Езекия, за това, което направи в Ерусалим.

Бо хто змилується над тобою, о Єрусалиме? І хто співчуття тобі виявить? І хто зверне з путі, щоб тебе запитати про поводження?

Защото кой ще те пожали, Ерусалиме, и кой ще ти съчувства, и кой ще се обърне да те попита как си?

Ти покинув Мене, промовляє Господь, відступився назад, тому Я простягнув Свою руку на тебе, і знищив тебе, утомився Я жалувати!

Ти Ме отхвърли, заявява ГОСПОД, върна се назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да оказвам милост.

І віячкою їх розвіяв по брамах землі, позбавив дітей, і погубив Свій народ, бо вони не вернулись з доріг неправдивих своїх,

Ще ги отвея с веяло в портите на земята, ще обезчадя, ще погубя народа Си. Не се връщат от пътищата си!

у Мене більше було його вдів, як морського піску! А на матір юнацтва, спровадив опівдні грабіжника їм, нагло кинув на неї страхіття та жах,

Вдовиците им се умножиха пред Мен повече от пясъка на моретата. Докарах им опустошител по пладне върху майката на младежите; внезапно я хвърлих в страх и ужас.

зомліла вона, що сімох породила, видихнула свою душу, зайшло сонце її, коли був іще день, засоромилася та збентежилась... А решту їх Я дам під меча перед їхніми ворогами, говорить Господь...

Онази, която е родила седем сина, примря, диша мъчително; слънцето й залезе още през деня, тя се посрами и опозори. А остатъка им ще предам на меч пред враговете им, заявява ГОСПОД.

Горе мені, моя мати, що ти породила такого мене, чоловіка сварливого та чоловіка сутяжного для всієї землі! Нікому я не позичав, і ніхто мені не боргував, та всі проклинають мене...

Горко ми, майко моя, защото си ме родила мъж за каране и мъж за препиране с цялата земя! Нито съм давал назаем, нито са ми давали назаем, но всички ме кълнат.

Промовив Господь: Я справді підсилю на добре тебе, Я справді вчиню, що проситиме ворог тебе за час зла й за час утиску!

ГОСПОД каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще направя врага да ти се моли във време на беда и във време на скръб.

Чи можна зламати залізом залізо із півночі й мідь?

Ще счупи ли някой желязото, желязото от север и бронза?

Багатство твоє й твої скарби на здобич віддам, і не за ціну, але за гріхи твої всі, у всіх границях твоїх.

Имота ти и съкровищата ти ще предам на разграбване не за цена, а заради всичките ти грехове, по всичките твои предели.

І вчиню, що ти будеш служити своїм ворогам у тім краї, якого не знаєш, бо огонь запалав в Моїм гніві, і над вами палатиме він!

И ще те отведа с враговете ти в земя, която не знаеш, защото се запали огън в гнева Ми и ще гори върху вас.

Ти, Господи, знаєш усе, згадай же мене й заступися за мене, і помстися над тими, що гонять мене! На довгу Свою терпеливість до них мене не бери, знай, що сором носив я за Тебе!

Ти знаеш, ГОСПОДИ; спомни си за мен и ме посети и отмъсти за мен на преследвачите ми! Не ме отнемай заради дълготърпението Си; знай, че заради Теб търпя хули.

Як тільки слова Твої знаходилися, то я їх поїдав, і було слово Твоє мені радістю і втіхою серця мого, бо кликалось Ймення Твоє надо мною, о Господи, Боже Саваоте!

Твоите думи се намериха и аз ги изядох и Твоето слово ми беше наслада и радост на сърцето ми, защото се наричам с Твоето Име, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата.

Не сидів я на зборі веселому та не радів, через руку Твою я самітний сидів, бо Ти гнівом наповнив мене.

Не седях в събранието на присмивачите-шегаджии, нито се радвах с тях. Седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

Чому біль мій став вічний, а рана моя невигойна, що не хоче загоїтись? Чи справді Ти станеш мені як обманний потік, що води його висихають?

Защо болката ми е постоянна и раната ми неизлечима, не иска да оздравее? Ще ми бъдеш ли като измамен поток, като невярна вода?

Тому Господь так відказав: Якщо ти навернешся, то тебе приверну, і перед лицем Моїм станеш, а як здобудеш дорогоцінне з нікчемного, будеш як уста Мої: до тебе самі вони звернуться, а не ти до них звернешся!

Затова, така казва ГОСПОД: Ако се обърнеш, тогава ще те върна и ще стоиш пред Мен. И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата Ми. Те нека се върнат при теб, а ти не се връщай при тях.

І дам Я тебе для оцього народу за мура міцного із міді, і будуть вони воювати з тобою, та не переможуть тебе: бо Я буду з тобою, щоб спасати тебе й щоб тебе рятувати, говорить Господь!

И ще те направя за този народ здрава бронзова стена; и ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, за да те спасявам и да те избавям, заявява ГОСПОД.

І врятую тебе з руки злих, і з рук насильників тих тебе визволю!

И ще те избавя от ръката на злите и ще те изкупя от ръката на насилниците.