Isaiah 62

 För Sions skull vill jag icke tiga,  och för Jerusalems skull vill jag ej unna mig ro,  förrän dess rätt går upp såsom solens sken  och dess frälsning lyser såsom ett brinnande bloss.

Заради Сион няма да млъкна и заради Ерусалим няма да престана, докато правдата му не се яви като сияние и спасението му — като запалено светило.

 Och folken skola se din rätt  och alla konungar din härlighet;  och du skall få ett nytt namn,  som HERRENS mun skall bestämma.

Народите ще видят правдата ти и всичките царе — славата ти. И ти ще се наречеш с ново име, което устата на ГОСПОДА ще определи.

 Så skall du vara en härlig krona i HERRENS hand,  en konungslig huvudbindel i din Guds hand.

И ще бъдеш славен венец в ръката на ГОСПОДА и царска корона на дланта на своя Бог.

 Du skall icke mer kallas      »den övergivna»,  ej heller skall ditt land      mer kallas »ödemark»,  utan du skall få heta      »hon som jag har min lust i»,  och ditt land skall få heta      »äkta hustrun»;  ty HERREN har sin lust i dig,      och ditt land har fått sin äkta man.

Няма вече да ти казват Оставена и на земята ти няма вече да казват Пуста, а ще се наречеш: Благоволението ми е в нея, и земята ти — Венчана, защото ГОСПОД благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.

 Ty såsom när en ung man bliver en jungrus äkta herre,      så skola dina barn bliva dina äkta herrar,  och såsom en brudgum fröjdar sig över sin brud,      så skall din Gud fröjda sig över dig.

Защото, както младеж се жени за девойка, така синовете ти ще се оженят за теб. И както младоженец се радва на невяста, така твоят Бог ще се радва на теб.

 På dina murar, Jerusalem,      har jag ställt väktare;  varken dag eller natt      få de någonsin tystna.  I som skolen ropa till HERREN,      given eder ingen ro.

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи; цял ден и цяла нощ, никога няма да млъкнат. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не си давайте почивка,

 Och given honom ingen ro förrän han åter      har byggt upp Jerusalem  och låtit det bliva ett ämne      till lovsång på jorden.

и не Му давайте почивка, докато не утвърди и направи Ерусалим за слава на земята.

 HERREN har svurit vid sin högra hand      och sin starka arm:  Jag skall icke mer giva din säd      till mat åt dina fiender,  och främlingar skola icke dricka ditt vin,      frukten av din möda.

ГОСПОД се закле в десницата Си и в силната Си мишца: Няма да дам вече житото ти за храна на враговете ти и чужденците няма да пият виното ти, за което си се трудил!

 Nej, de som insamla säden skola ock äta den      och skola lova HERREN,  och de som inbärga vinet skola dricka det      i min helgedoms gårdar.

А които го прибират, те ще го ядат и ще хвалят ГОСПОДА; и които го събират, те ще го пият в дворовете на Моето светилище.

 Dragen ut, dragen ut genom portarna,      bereden väg för folket;  banen, ja, banen en farväg      rensen den från stenar,  resen upp ett baner för folken.

Минете, минете през портите, пригответе пътя на народа! Изравнете, изравнете пътя, очистете го от камъни, издигнете знаме над народите!

 Hör, HERREN höjer ett rop, och det når      till jordens ända:  Sägen till dottern Sion:      Se, din frälsning kommer.  Se, han har med sig sin lön,      och hans segerbyte går framför honom.

Ето, ГОСПОД прогласи до края на земята: Кажете на сионската дъщеря: Ето, спасението ти идва! Ето, наградата Му е с него и възмездието Му — пред Него.

 Och man skall kalla dem »det heliga folket»,      »HERRENS förlossade»;  och dig själv skall man kalla »den mångbesökta staden»,      »staden, som ej varder övergiven».

И ще ги наричат свят народ, изкупени на ГОСПОДА. И ти ще се наричаш Потърсена, град неизоставен.