Isaiah 15

Utsaga om Moab.  Ja, med Ar-Moab är det ute den natt då det förstöres.  Ja, med Kir-Moab är det ute den natt då det förstöres.

Пророчество, наложено за Моав. Понеже Ар Моавски беше опустошен през нощ, отсечен; понеже Кир Моавски беше опустошен през нощ, отсечен —

 Habbait och Dibon stiga upp      på offerhöjderna för att gråta;  uppe i Nebo och Medeba      jämrar sig Moab;  alla huvuden där äro skalliga,      alla skägg avskurna.

изкачи се в капището и в Девон на възвишението, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева. Всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната.

 På dess gator bär man sorgdräkt,      så ock på dess tak;  på dess torg jämra sig alla      och flyta i tårar.

В улиците му се опасват с вретища; по покривите му и по площадите му всички ридаят, потънали в сълзи.

 Hesbon och Eleale höja klagorop,      så att det höres ända till Jahas.  Därför skria ock Moabs krigare;      hans själ våndas i honom.

И Есевон вика, и Елеала; до Яса се чува гласът им. Затова въоръжените мъже на Моав викат силно, душата му трепери в него.

 Mitt hjärta klagar över Moab,      ty hans flyktingar fly ända till Soar,      till Eglat-Selisia;  uppför Halluhits höjd      stiger man under gråt,  och på vägen till Horonaim      höjas klagorop över förstörelsen.

Сърцето ми вика за Моав; бежанците му са до Сигор, до Еглат-Шелишия; защото с плач се изкачва по възвишението на Луит; защото в пътя при Оронаим издигат вик на гибел;

 Nimrims vatten      bliva torr ökenmark,  gräset förtorkas, brodden vissnar,      intet grönt lämnas kvar.

защото водите на Нимрим ще станат пустиня; защото тревата изсъхна, младата зеленина повехна, няма вече нищо зелено.

 Återstoden av sitt förvärv,      sitt sparda gods,  bär man därför nu bort      över Pilträdsbäcken.

Затова ще носят през потока на върбите изобилието, което събраха, и онова, което скътаха.

 Ja, klagoropen ljuda      runtom i Moabs land;  till Eglaim når dess jämmer      och till Beer-Elim dess jämmer.

Защото вопълът обиколи пределите на Моав, риданието му стигна до Еглаим, и риданието му — до Вир-Елим.

 Dimons vatten      äro fulla av blod.  Ja, ännu något mer      skall jag låta komma över Dimon;  ett lejon över Moabs räddade,      över det som bliver kvar av landet.

Защото водите на Димон са пълни с кръв, защото ще докарам още зло върху Димон, лъвове — върху оцелелите от Моав и върху остатъка от земята.