Psalms 53

Til sangmesteren; efter Mahalat; en læresalme av David.

(По слав. 52) За първия певец. По Махалат. Маскил на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се и извършиха отвратително беззаконие; няма никой, който да върши добро.

Dåren sier i sitt hjerte: Det er ikke nogen Gud. Onde og vederstyggelige er deres misgjerninger; det er ikke nogen som gjør godt.

Бог погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой да е разумен и да търси Бога.

Gud skuer ned fra himmelen på menneskenes barn for å se om der er nogen forstandig, nogen som søker Gud.

Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един.

De er alle avveket, alle tilsammen fordervet; det er ikke nogen som gjør godt, enn ikke én.

Нямат ли разум тези, които вършат грях, които изпояждат народа Ми, като че хляб ядат, и не призовават Бога?

Sanser de da ikke, de som gjør urett? De eter mitt folk likesom de eter brød; på Gud kaller de ikke.

Тогава ги нападна голям ужас, без да има ужас; защото Бог разпръсна костите на онзи, който разполага стан против теб; ти си ги посрамил, защото Бог ги е отхвърлил.

Da blev de grepet av stor frykt, de som ikke kjente frykt; for Gud spreder deres ben som leirer sig imot dig; du gjør dem til skamme, for Gud har forkastet dem. Å, at det fra Sion må komme frelse for Israel! Når Gud gjør ende på sitt folks fangenskap, da skal Jakob fryde sig, Israel glede sig.

О, дано да дойде спасението на Израил от Сион! Когато Бог върне народа Си от плен, ще ликува Яков, ще се развесели Израил.