Isaiah 64

Gid du vilde sønderrive himmelen og fare ned, så fjellene skalv for ditt åsyn, likesom ilden setter kvister i brand og får vannet til å koke - for å kunngjøre ditt navn for dine motstandere, så folkene måtte skjelve for ditt åsyn,
О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините —
når du gjorde forferdelige ting som vi ikke ventet, når du for ned, og fjellene skalv for ditt åsyn!
както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи — за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,
Fra gammel tid har jo ingen spurt eller hørt, og intet øie sett nogen annen gud enn du gjøre slikt for dem som bier efter ham.
когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините!
Du kommer dem i møte som gjør rettferdighet med glede, dem som kommer dig i hu på dine veier. Se, du vrededes, og vi syndet; således var det med oss fra gammel tid, og kunde vi da bli frelst?
Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи нещо за онзи, който Го чака.
Vi blev som den urene alle sammen, og all vår rettferdighet som et urent klæsplagg, og som løvet visnet vi alle sammen, og som vinden førte våre misgjerninger oss bort.
Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим!
Og det er ingen som påkaller ditt navn, som manner sig op til å holde fast ved dig; for du har skjult ditt åsyn for oss og latt oss tæres bort i våre misgjerningers vold.
Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.
Men nu, Herre! Du er vår far; vi er leret, og du den som former oss, og et verk av din hånd er vi alle sammen.
И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.
Herre, vær ikke så over all måte vred og kom ikke evindelig misgjerning i hu! Men tenk på at vi alle sammen er ditt folk!
Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.
Dine hellige stæder er blitt en ørken; Sion er blitt en ørken, Jerusalem en ødemark.
Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни — всички ние сме Твой народ.
Vårt hellige og herlige hus, hvor våre fedre lovet dig, er blitt opbrent av ild, og alt som var vår lyst, er blitt til ruiner.
Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.
Vil du tross dette holde dig tilbake, Herre? Vil du tie og trykke oss så tungt?
Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени.
При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?