Isaiah 62

Pro Sion nebudu mlčeti, a pro Jeruzalém neupokojím se, dokudž nevyjde jako blesk spravedlnost jeho, a spasení jeho jako pochodně hořeti nebude.

Заради Сион няма да млъкна и заради Ерусалим няма да престана, докато правдата му не се яви като сияние и спасението му — като запалено светило.

I uzří národové spravedlnost tvou, a všickni králové slávu tvou, a nazovou tě jménem novým, kteréž ústa Hospodinova vyřknou.

Народите ще видят правдата ти и всичките царе — славата ти. И ти ще се наречеш с ново име, което устата на ГОСПОДА ще определи.

Nadto budeš korunou ozdobnou v ruce Hospodinově, a korunou královskou v ruce Boha svého.

И ще бъдеш славен венец в ръката на ГОСПОДА и царска корона на дланта на своя Бог.

Nebudeš více slouti opuštěná, a země tvá nebude více slouti pustinou, ale ty nazývána budeš rozkoší, a země tvá vdanou; nebo rozkoš míti bude Hospodin v tobě, a země tvá bude vdaná.

Няма вече да ти казват Оставена и на земята ти няма вече да казват Пуста, а ще се наречеш: Благоволението ми е в нея, и земята ти — Венчана, защото ГОСПОД благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.

Nebo jakož pojímá mládenec pannu, tak tě sobě pojmou synové tvoji, a jakou má radost ženich z nevěsty, tak radovati se bude z tebe Bůh tvůj.

Защото, както младеж се жени за девойка, така синовете ти ще се оженят за теб. И както младоженец се радва на невяста, така твоят Бог ще се радва на теб.

Na zdech tvých, Jeruzaléme, postavím strážné, kteříž přes celý den i přes celou noc nikdy nebudou mlčeti. Kteříž tedy připomínáte Hospodina, nemlčtež,

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи; цял ден и цяла нощ, никога няма да млъкнат. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не си давайте почивка,

A nedávejte jemu pokoje, dokudž neutvrdí, a dokudž nezpůsobí, aby Jeruzalém byl slavný na zemi.

и не Му давайте почивка, докато не утвърди и направи Ерусалим за слава на земята.

Přisáhltě Hospodin skrze pravici svou, a skrze rámě síly své, řka: Nikoli nedám obilí tvého více za pokrm nepřátelům tvým, aniž píti budou cizozemci vína tvého, o němž jsi pracoval.

ГОСПОД се закле в десницата Си и в силната Си мишца: Няма да дам вече житото ти за храна на враговете ти и чужденците няма да пият виното ти, за което си се трудил!

Ale ti, kteříž je shromažďují, budou je jísti, a chváliti Hospodina, a kteříž je zbírají, budou je píti v síňcích svatosti mé.

А които го прибират, те ще го ядат и ще хвалят ГОСПОДА; и които го събират, те ще го пият в дворовете на Моето светилище.

Vejdětež, vejdětež branami, spravte cestu lidu, vyrovnejte, vyrovnejte silnici, vybeřte kamení, vyzdvihněte korouhev k národům.

Минете, минете през портите, пригответе пътя на народа! Изравнете, изравнете пътя, очистете го от камъни, издигнете знаме над народите!

Aj, Hospodin rozkáže provolati až do končin země: Rcetež dceři Sionské: Aj, Spasitel tvůj béře se, aj, mzda jeho s ním, a dílo jeho před ním.

Ето, ГОСПОД прогласи до края на земята: Кажете на сионската дъщеря: Ето, спасението ти идва! Ето, наградата Му е с него и възмездието Му — пред Него.

I nazovou syny tvé lidem svatým, vykoupenými Hospodinovými, ty pak slouti budeš městem vzácným a neopuštěným.

И ще ги наричат свят народ, изкупени на ГОСПОДА. И ти ще се наричаш Потърсена, град неизоставен.