Ezra 3

И когато настъпи седмият месец и израилевите синове бяха в градовете, народът се събра като един човек в Ерусалим.

А коли настав сьомий місяць, і Ізраїлеві сини були по містах, то зібрався народ, як один чоловік, до Єрусалиму.

И Иисус, синът на Йоседек, и братята му, свещениците, и Зоровавел, синът на Салатиил, и братята му станаха и построиха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния на него, както е писано в закона на Божия човек Мойсей.

І встав Ісус, син Йоцадаків, та брати його священики, і Зоровавель, син Шеалтіїлів, та брати його, і збудували жертівника Бога Ізраїля, щоб приносити на ньому цілопалення, як написано в Законі Мойсея, Божого чоловіка.

И издигнаха олтара на мястото му, понеже се страхуваха от народите на онези земи, и принасяха върху него всеизгаряния на ГОСПОДА, всеизгаряния сутрин и вечер.

І поставили міцно жертівника на його основі, бо були вони в страху від народів країв, і приносили на ньому цілопалення для Господа, цілопалення на ранок та на вечір.

И пазиха празника на колибите според правилото и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше предписано, според определеното за всеки ден,

І справили свято Кучок, як написано, і щоденні цілопалення в кількості за постановою щодо жертов на кожен день,

и след това и постоянното всеизгаряне, и на новолунията, и на всичките осветени ГОСПОДНИ празници, и жертвите на всекиго, който би принесъл доброволен принос на ГОСПОДА.

а по тому цілопалення стале, і на молодики, і на всі присвячені Господеві свята, і для кожного, хто жертвує добровільну жертву для Господа.

В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на ГОСПОДА; но основите на ГОСПОДНИЯ храм още не бяха положени.

Від першого дня сьомого місяця зачали приносити цілопалення для Господа. А під Господній храм не були ще покладені основи.

И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрово дърво от Ливан в морето на Йопия според позволението, което им беше дал персийският цар Кир.

І дали срібла каменярам та теслям, і їжі, і питва та оливи, сидонянам та тирянам, щоб достачали кедрові дерева з Ливану до Яфського моря за дозволом їм Кіра, царя перського.

И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, и останалите им братя, свещениците и левитите, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят и поставиха левитите от двадесет годишна възраст и нагоре да надзирават делото по ГОСПОДНИЯ дом.

А другого року по своєму приході до Божого дому до Єрусалиму, другого місяця, почали робити Зоровавель, син Шеалтіїлів, і Ісус, син Йоцадаків, і решта їхніх братів, священики та Левити, і всі, хто поприходив з неволі в Єрусалим, а Левитів від віку двадцяти років і вище поставили керувати над працею Господнього дому.

И Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му и синовете на Юда, пристъпиха като един човек, за да надзирават тези, които вършеха делото по Божия дом; също и синовете на Инадад, синовете им и братята им, левитите.

І став Ісус, сини його та брати його, Кадміїл та сини його, сини Юдині, як один чоловік, на догляд над робітниками праці в Божому домі, сини Хенададові, сини їх та їхні брати, Левити.

И когато зидарите положиха основите на ГОСПОДНИЯ храм, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, синовете на Асаф, с кимвали, за да славят ГОСПОДА според наредбата на израилевия цар Давид.

А коли клали основу Господнього храму, то поставили облаченних священиків із сурмами, а Левитів, Асафових синів, із цимбалами, щоб славити Господа за уставом Давида, Ізраїлевого царя.

И запяха ответно, като славеха ГОСПОДА и Му благодаряха, защото е благ, защото милостта Му към Израил е вечна. И целият народ ликуваше гръмогласно и славеше ГОСПОДА, понеже основите на ГОСПОДНИЯ дом бяха положени.

І відповіли вони хвалою та подякою Господеві, Добрий бо Він, бо навіки Його милосердя на Ізраїля. А ввесь народ викликував гучним покликом, славлячи Господа за основу Господнього дому!

Но мнозина от свещениците и левитите, и главите на бащините домове, старците, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, докато се полагаха основите на този дом пред очите им. А мнозина издигнаха глас в радостно възклицание.

А багато-хто зо священиків і Левитів та з голів батьківських родів, старші, що бачили перший храм, при заснуванні його, того храму, своїми очима, плакали ревним голосом, а багато-хто покликували піднесеним голосом у радості...

И народът не можеше да различи гласа на радостното възклицание от гласа на плача сред народа, защото народът ликуваше гръмогласно и ликуването се чуваше надалеч.

І не міг народ розпізнати голосу поклику радости від голосу плачу народу, бо народ сильно викликував, а голос був чутий аж далеко...