I Samuel 29

И филистимците събраха всичките си войски в Афек, а Израил се разположи на стан при извора, който е в Езраел.

І зібрали филистимляни всі свої війська до Афеку, а Ізраїль таборував в Аїні, що в Їзреелі.

И филистимските първенци преминаваха със своите стотици и хиляди, а Давид и мъжете му преминаха накрая с Анхус.

А филистимські князі переходили за сотнями та за тисячами, Давид же та люди його ішли накінці разом з Ахішем.

Тогава филистимските началници казаха: Какво търсят тук тези евреи? И Анхус каза на филистимските началници: Не е ли това Давид, слугата на Саул, царя на Израил, който беше с мен тези дни или дори години, и аз не намерих в него никаква грешка, откакто е преминал към мен до днес.

І казали филистимські князі: Що це за євреї? А Ахіш відказав филистимським князям: Таж це Давид, раб Саула, Ізраїлевого царя, що був зо мною певний час, чи то роки, а я не знайшов у ньому нічого злого від дня його приходу аж до дня цього.

Но филистимските началници му се разгневиха и филистимските началници му казаха: Изпрати човека обратно да се върне на мястото, което си му определил; и да не слиза с нас в боя, да не би да ни стане противник в боя. Защото как би се примирил той с господаря си, ако не с главите на тези мъже?

І гнівалися на нього филистимські князі. І сказали йому филистимські князі: Заверни того чоловіка, і нехай він вернеться до свого місця, де ти призначив йому, і нехай він не йде з нами на війну, і не стане нам противником на війні. І чим він може подобатися своєму панові? Хіба головами цих людей?

Не е ли това Давид, за когото пееха в танците и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди?

Чи ж це не той Давид, що про нього співали в танцях, говорячи: Саул повбивав свої тисячі, а Давид десятки тисяч свої!

Тогава Анхус извика Давид и му каза: Жив е ГОСПОД — ти си честен и излизането ти и влизането ти с мен във войската са добри пред очите ми. И не съм намерил зло в теб от деня на идването ти при мен до днес. Но въпреки това първенците не са благоразположени към теб.

І покликав Ахіш Давида, і сказав до нього: Як живий Господь, ти правдивий, і в моїх очах добрий твій вихід та вхід твій зо мною в таборі, бо я не знайшов у тобі зла від дня приходу твого до мене аж до цього дня. Та в очах князів ти не добрий.

Затова сега се върни и си иди с мир, за да не вършиш зло в очите на филистимските първенци.

А тепер вернися та йди в мирі, і не зробиш зла в очах филистимських князів.

А Давид каза на Анхус: Но какво съм сторил? И какво си намерил в слугата си от деня, от който съм пред теб, до днес, че да не мога да дойда и да се бия срещу враговете на господаря ми, царя?

А Давид сказав до Ахіша: Що ж зробив я? І що ти знайшов у своєму рабові від дня, коли став я перед твоїм обличчям, аж до цього дня, що я не вийду й не буду воювати з ворогами мого пана, царя?

И Анхус отговори и каза на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божи ангел; но филистимските началници казаха: Да не се изкачва с нас на бой!

І відповів Ахіш і сказав до Давида: Знаю я, що ти добрий в очах моїх, немов Ангол Божий. Та филистимські князі сказали: Нехай не йде він із нами на війну!

Затова сега стани рано сутринта със слугите на господаря си, които дойдоха с теб, и станете рано сутринта, и щом се развидели, си тръгнете.

А тепер устань рано вранці ти та раби пана твого, що прийшли з тобою. І повставайте рано вранці, і як вам розсвіне, ідіть!

И Давид стана рано, той и мъжете му, за да си тръгнат на сутринта да се върнат в земята на филистимците. А филистимците се изкачиха към Езраел.

І встав рано вранці Давид та люди його, щоб піти ранком і вернутися до филистимського краю. А филистимляни пішли до Ізраїля.