Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Ωιδη των Αναβαθμων. Υψωσα τους οφθαλμους μου προς σε τον κατοικουντα εν ουρανοις.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Ιδου, καθως οι οφθαλμοι των δουλων ατενιζουσιν εις την χειρα των κυριων αυτων, καθως οι οφθαλμοι της δουλης εις την χειρα της κυριας αυτης, ουτως οι οφθαλμοι ημων προς Κυριον τον Θεον ημων, εωσου ελεηση ημας.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Ελεησον ημας, Κυριε, ελεησον ημας διοτι εχορτασθημεν σφοδρα απο εξουδενωσεως.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

Καθ υπερβολην εχορτασθη η ψυχη ημων απο της υβρεως των τρυφωντων, απο της εξουδενωσεως των υπερηφανων.