Isaiah 17

Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

Proorocie împotriva Damascului: ,,Iată, Damascul nu va mai fi o cetate, ci va ajunge un morman de dărîmături;

Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

cetăţile Aroerului sînt părăsite, sînt date spre păşune turmelor, cari se culcă nestingherite acolo.

И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството — от Дамаск, и остатъкът — от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата.

S'a isprăvit cu cetăţuia lui Efraim, şi s'a sfîrşit cu împărăţia Damascului; dar rămăşiţa Siriei va fi ca slava copiilor lui Israel, zice Domnul oştirilor.

И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее.

,În ziua aceea, slava lui Iacov va fi slăbită, şi grăsimea cărnii lui va pieri.

И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.

Se va întîmpla ca atunci cînd strînge secerătorul grîul, şi braţul lui taie spicele; da, ca la strînsul spicelor în valea Refaim;

Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.

vor mai rămînea doar cîteva, ca la scuturatul măslinului: două, trei măsline, pe vîrful crengilor, patru sau cinci, în ramurile cu roade, zice Domnul, Dumnezeul lui Israel.``

В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев.

În ziua aceea, omul se va uita spre Făcătorul său, şi ochii i se vor întoarce spre Sfîntul lui Israel;

Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

nu se va mai uita spre altare, cari sînt lucrarea mînilor lui, şi nu va mai privi la ce au făcut degetele lui, la idolii Astartei şi la stîlpii închinaţi soarelui.

В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош.

În ziua aceea, cetăţile lui întărite vor fi ca dărîmăturile din pădure şi de pe vîrful muntelui, părăsite odinioară înaintea copiilor lui Israel: va fi o pustie!

Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.

Căci ai uitat pe Dumnezeul mîntuirii tale, şi nu ţi-ai adus aminte de Stînca scăpării tale. De aceea ţi-ai sădit răsaduri plăcute, şi ai sădit butuci străini.

В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.

Cînd i-ai sădit, i-ai înconjurat cu un gard, şi în curînd i-ai văzut înflorind. Dar culesul roadelor a fugit tocmai în clipa veseliei: şi durerea este fără leac.

Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите — като бушуване на мощни води бушуват!

Vai! ce vuiet de popoare multe, cari urlă cum urlă marea! Ce zarvă de neamuri, cari mugesc cum mugesc nişte ape puternice.

Народите бушуват като бушуването на големи води — Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

Neamurile mugesc cum mugesc apele mari... Dar cînd le mustră Dumnezeu, ele fug departe, izgonite ca pleava de pe munţi la suflarea vîntului, ca ţărîna luată de vîrtej.

Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.

Îndeseară, vine o prăpădenie neaşteptată, şi pînă dimineaţa, nu mai sînt! Iată partea celor ce ne jupoaie, şi soarta celor ce ne jăfuiesc.