Ezekiel 15

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

És lőn az Úr beszéde hozzám, mondván:

Сине човешки, какво повече е дървото на лозата от всяко друго дърво или лозовата пръчка, която е сред горските дървета?

Embernek fia! mire való a szőlőtőke fája egyéb fa között, a venyige, mely az erdő fái között van?

Взима ли се от него дърво, за да се употреби за някаква работа? Или ще вземат ли от него колче, за да окачат на него някой съд?

Avagy vesznek-é abból fát, hogy valami eszközt csináljanak belőle? avagy vesznek-é belőle szeget, hogy mindenféle edényt akaszszanak reá?

Ето, в огъня се хвърля за гориво. Огънят пояжда и двата му края, и средата му изгаря. Ще бъде ли полезно за някаква работа?

Ímé a tűznek adatott, hogy megemészsze; két végét megemésztette már a tűz, és közepe megpörkölődött, vajjon való-é valami eszközre?

Ето, когато беше цяло, не вършеше работа, а колко по-малко ще върши още някаква работа, когато огънят го е поял и е изгоряло!

Ímé, míg ép vala, semmi eszközre nem vala jó; menynyivel kevésbbé csinálhatnak belőle valamit most, mikor a tűz megemésztette és megpörkölődött!

Затова, така казва Господ БОГ: Както е дървото на лозата сред горските дървета, което предадох на огън да го пояде, така предавам жителите на Ерусалим.

Azért így szól az Úr Isten: A mint a szőlőtőke fáját az erdő fái közül a tűznek adtam megemésztésre, úgy adtam oda Jeruzsálem lakóit;

И ще насоча лицето Си против тях, от огъня ще излязат и огънят ще ги пояде. И когато насоча лицето Си против тях, ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

És ellenök fordítom arczomat. A tűzből jöttek ki és a tűz emészsze meg őket, és megtudjátok, hogy én vagyok az Úr, mikor arczomat ellenök fordítom.

И ще направя земята на пустош, защото бяха неверни, заявява Господ БОГ.

És teszem a földet pusztasággá, mivelhogy elpártoltak tőlem, ezt mondja az Úr Isten.