Lamentations 4

Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!

איכה יועם זהב ישנא הכתם הטוב תשתפכנה אבני קדש בראש כל חוצות׃

Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

בני ציון היקרים המסלאים בפז איכה נחשבו לנבלי חרש מעשה ידי יוצר׃

Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.

גם תנין חלצו שד היניקו גוריהן בת עמי לאכזר כי ענים במדבר׃

Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.

דבק לשון יונק אל חכו בצמא עוללים שאלו לחם פרש אין להם׃

Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.

האכלים למעדנים נשמו בחוצות האמנים עלי תולע חבקו אשפתות׃

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.

ויגדל עון בת עמי מחטאת סדם ההפוכה כמו רגע ולא חלו בה ידים׃

Назиреите й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир.

זכו נזיריה משלג צחו מחלב אדמו עצם מפנינים ספיר גזרתם׃

По тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

חשך משחור תארם לא נכרו בחוצות צפד עורם על עצמם יבש היה כעץ׃

По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.

טובים היו חללי חרב מחללי רעב שהם יזובו מדקרים מתנובת שדי׃

Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.

ידי נשים רחמניות בשלו ילדיהן היו לברות למו בשבר בת עמי׃

ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му.

כלה יהוה את חמתו שפך חרון אפו ויצת אש בציון ותאכל יסודתיה׃

Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти.

לא האמינו מלכי ארץ וכל ישבי תבל כי יבא צר ואויב בשערי ירושלם׃

Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните.

מחטאת נביאיה עונות כהניה השפכים בקרבה דם צדיקים׃

Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им.

נעו עורים בחוצות נגאלו בדם בלא יוכלו יגעו בלבשיהם׃

Отстъпете, нечисти! — викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас.

סורו טמא קראו למו סורו סורו אל תגעו כי נצו גם נעו אמרו בגוים לא יוסיפו לגור׃

Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.

פני יהוה חלקם לא יוסיף להביטם פני כהנים לא נשאו זקנים לא חננו׃

Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.

עודינה תכלינה עינינו אל עזרתנו הבל בצפיתנו צפינו אל גוי לא יושע׃

Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.

צדו צעדינו מלכת ברחבתינו קרב קצינו מלאו ימינו כי בא קצינו׃

Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.

קלים היו רדפינו מנשרי שמים על ההרים דלקנו במדבר ארבו לנו׃

Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им — за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.

רוח אפינו משיח יהוה נלכד בשחיתותם אשר אמרנו בצלו נחיה בגוים׃

Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.

שישי ושמחי בת אדום יושבתי בארץ עוץ גם עליך תעבר כוס תשכרי ותתערי׃

Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.

תם עונך בת ציון לא יוסיף להגלותך פקד עונך בת אדום גלה על חטאתיך׃