Jeremiah 15

А ГОСПОД ми каза: И Мойсей и Самуил ако застанеха пред Мен, пак нямаше да се смили душата Ми над този народ. Изгони ги отпред Мен да си отидат!

Da sagde HERREN til mig: Om så Moses og Samuel stod for mit Åsyn, vilde mit Hjerte ikke vende sig til dem. Jag dette Folk bort fra mit Åsyn!

И когато ти кажат: Къде да си отидем? — тогава ще им кажеш: Така казва ГОСПОД: Които са за смърт — на смърт, и които са за меч — на меч, и които са за глад — на глад, и които са за плен — в плен.

Og når de spørger dig: "Hvor skal vi gå hen?" så svar dem: Så siger HERREN: Hvo Dødens er, til Død, hvo Sværdets er, til Sværd, hvo Hungerens er, til Hunger, hvo Fangenskabets er, til Fangenskab!

И ще наложа върху тях четири вида бедствия, заявява ГОСПОД: Меча за убиване и кучетата за разкъсване, и небесните птици и земните зверове за изяждане и изтребване.

Jeg sætter fire Magter over dem, lyder det fra HERREN: Sværdet til at slå ihjel, Hundene til at slæbe bort, Himmelens Fugle og Jordens Dyr til at æde og ødelægge.

И ще ги предам на преследване по всичките царства на земята заради Манасия, сина на юдовия цар Езекия, за това, което направи в Ерусалим.

Jeg gør dem til Rædsel for alle Jordens Riger for Ezekiass Søns, Kong Manasse af Judas, Skyld, for alt, hvad han gjorde i Jerusalem.

Защото кой ще те пожали, Ерусалиме, и кой ще ти съчувства, и кой ще се обърне да те попита как си?

Hvo føler, Jerusalem, for dig, hvo ynker dig vel, hvo bøjer af fra Vejen og spørger til dig?

Ти Ме отхвърли, заявява ГОСПОД, върна се назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да оказвам милост.

Du vragede mig, så lyder def fra HERREN; du veg bort. Jeg udrækker Hånden, udsletter dig, træt af at ynkes.

Ще ги отвея с веяло в портите на земята, ще обезчадя, ще погубя народа Си. Не се връщат от пътищата си!

Med Kasteskovl kaster jeg dem i Landets Porte, mit Folk gør jeg barnløst og til intet; de vendte ej om.

Вдовиците им се умножиха пред Мен повече от пясъка на моретата. Докарах им опустошител по пладне върху майката на младежите; внезапно я хвърлих в страх и ужас.

Flere end Havets Sandskorn bliver deres Enker. Jeg sender over Ynglingens Moder ved Middag en Hærger, brat lader jeg Angst og Rædsel falde på hende.

Онази, която е родила седем сина, примря, диша мъчително; слънцето й залезе още през деня, тя се посрами и опозори. А остатъка им ще предам на меч пред враговете им, заявява ГОСПОД.

Syvsønnemoder vansmægter, opgiver Ånden, hendes Sol går alt ned ved Dag, hun beskæmmes og blues. De overblevne giver jeg til Sværdet for Fjendernes Øjne, lyder det fra HERREN.

Горко ми, майко моя, защото си ме родила мъж за каране и мъж за препиране с цялата земя! Нито съм давал назаем, нито са ми давали назаем, но всички ме кълнат.

Ve mig, min Moder, at du fødte mig, en Tvistens og kivens Mand for Alerden ! Jeg gav eller modtog ej Lån, og de bander mig alle.

ГОСПОД каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще направя врага да ти се моли във време на беда и във време на скръб.

HERREN sagde: Sandelig, jeg løser dig, at det må gå dig vel. Sandelig, jeg lader Fjenden bønfalde dig i Ulykkens og Trængselens Tid.

Ще счупи ли някой желязото, желязото от север и бронза?

Sønderbryder man Jern, Jern fra Norden, og kobber?

Имота ти и съкровищата ти ще предам на разграбване не за цена, а заради всичките ти грехове, по всичките твои предели.

Din Rigdom og dine Skatte giver jeg hen til Rov, ikke for Betaling, men til Straf for alle dine Synder i alle dine Landemærker;

И ще те отведа с враговете ти в земя, която не знаеш, защото се запали огън в гнева Ми и ще гори върху вас.

jeg lader dig trælle for dine Fjender i et Land, du ikke kender, thi Ild luer op i min Vrede; den brænder mod eder.

Ти знаеш, ГОСПОДИ; спомни си за мен и ме посети и отмъсти за мен на преследвачите ми! Не ме отнемай заради дълготърпението Си; знай, че заради Теб търпя хули.

Du kender det, HERRE, kom mig i Hu, tag dig af mig; hævn mig på dem, som forfølger mig, vær ikke langmodig, så jeg rives bort! Vid, at for din Skyld bærer jeg Hån

Твоите думи се намериха и аз ги изядох и Твоето слово ми беше наслада и радост на сърцето ми, защото се наричам с Твоето Име, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата.

fra dem, der lader hånt om dit Ord; ryd dem ud!" Men mig blev dit Ord til Fryd og til Hjertens Glæde; thi dit Navn er nævnet over mig, HERRE, Hærskarers Gud.

Не седях в събранието на присмивачите-шегаджии, нито се радвах с тях. Седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

Ikke sad jeg og jubled i glades Lag; grebet af din Hånd sad jeg ene, thi du fyldte mig med Harme.

Защо болката ми е постоянна и раната ми неизлечима, не иска да оздравее? Ще ми бъдеш ли като измамен поток, като невярна вода?

Hvorfor er min Smerte evig, ulægeligt mit Sår? Det vil ikke læges. Du blev mig som en skuffende Bæk, som Vand, der sviger.

Затова, така казва ГОСПОД: Ако се обърнеш, тогава ще те върна и ще стоиш пред Мен. И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата Ми. Те нека се върнат при теб, а ти не се връщай при тях.

Derfor så siger Herren: Omvender du dig, vil jeg omvende dig, så du står for mit Åsyn; giver du det ædle, ej det uædle, Vækst, skal du være som min Mund. De skal vende om til dig, du ikke til dem.

И ще те направя за този народ здрава бронзова стена; и ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, за да те спасявам и да те избавям, заявява ГОСПОД.

Jeg gør dig for dette Folk til en Kobbermur, ingen kan storme; de skal kæmpe mod dig, men ikke få Overhånd over dig, thi jeg er med dig for at frelse og redde dig, lyder det fra HERREN.

И ще те избавя от ръката на злите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

Jeg redder dig af ondes Vold og frier dig af Voldsmænds Hånd.