Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Přednímu zpěváku, píseň Davidova. Říká blázen v srdci svém: Není Boha. Porušeni jsou, a ohavní v snažnostech; není, kdo by činil dobré.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Hospodin s nebe popatřil na syny lidské, aby viděl, byl-li by kdo rozumný a hledající Boha.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Všickni se odvrátili, napořád neužiteční učiněni jsou; není, kdo by činil dobré, není ani jednoho.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Zdaliž nevědí všickni činitelé nepravosti, že zžírají lid můj, jako by chléb jedli? Hospodina pak nevzývají.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Tehdáž se náramně strašiti budou; nebo Bůh jest v rodině spravedlivého.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Radu chudého potupujete, ale Hospodin jest naděje jeho.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Ó by z Siona dáno bylo spasení Izraelovi. Když Hospodin zase přivede zajaté lidu svého, plésati bude Jákob, a veseliti se Izrael.