Psalms 56

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.
Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.
Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.
В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?
Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.
Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.
При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!
Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?
Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.
В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —
в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?
Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,
защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?