Psalms 132

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.