Psalms 116

(По слав. 115) Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми,
защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив.
Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.
Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми!
Милостив е ГОСПОД и праведен и нашият Бог е състрадателен.
ГОСПОД пази простодушните — бях в беда и Той ме спаси.
Върни се, душо моя, в покоя си, защото ГОСПОД ти стори добро.
Понеже си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,
аз ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите.
Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен.
В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив!
Какво да върна на ГОСПОДА за всичките Му благодеяния към мен?
Ще вдигна чашата на спасението и ще призова Името на ГОСПОДА.
Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ.
Скъпоценна е в очите на ГОСПОДА смъртта на Неговите светии.
Моля Те, ГОСПОДИ, защото аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня. Ти си развързал връзките ми!
На Теб ще принеса жертва на благодарност и ще призова Името на ГОСПОДА.
Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ,
в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом, сред теб, Ерусалиме. Алилуя!