Joshua 18

И цялото събрание на израилевите синове се събра заедно в Сило и издигна шатъра за срещане. И земята беше покорена пред тях.

Но между израилевите синове оставаха седем племена, които още не бяха получили наследството си.

Тогава Иисус каза на израилевите синове: Докога ще отлагате да отидете и да завладеете земята, която ви е дал ГОСПОД, Бог на бащите ви?

Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя да станат и да обходят земята, и да я опишат според наследството си, и да дойдат при мен.

И да я разделят помежду си на седем части. Юда да остане в областта си на юг, а йосифовият дом да остане в областта си на север.

А вие да опишете земята на седем части и да донесете описанието тук при мен. И аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА, нашия Бог.

А левитите нямат дял между вас, понеже ГОСПОДНОТО свещенство е тяхното наследство; а Гад и Рувим, и половината от манасиевото племе получиха оттатък Йордан, на изток, наследството си, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей им даде.

И мъжете станаха и отидоха. И Иисус заповяда на онези, които отидоха, да опишат земята и им каза: Идете, обходете земята, опишете я и се върнете при мен; и аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА в Сило.

Така мъжете отидоха, минаха през земята и я описаха в книга по градовете на седем части, и дойдоха при Иисус в стана в Сило.

И Иисус хвърли жребий за тях в Сило пред ГОСПОДА и там Иисус раздели земята на израилевите синове според разделенията им.

А жребият на племето на синовете на Вениамин излезе според родовете им, и областта на жребия им се падна между синовете на Юда и синовете на Йосиф.

Границата им на север беше от Йордан и границата се изкачваше от северната страна на Ерихон и се изкачваше през хълмистата земя на запад, и свършваше при пустинята на Ветавен;

а оттам границата продължаваше към Луз, към южната страна на Луз, който е Ветил; и границата слизаше до Атарот-Адар, на хълма, който е на юг от долния Веторон;

после границата продължаваше и завиваше около западната страна на юг, от хълма, който е пред Веторон на юг, и свършваше при Кириат-Ваал, който е Кириат-Иарим, град на синовете на Юда. Това беше западната страна.

Южната страна започвавше от края на Кириат-Иарим и границата продължаваше на запад и отиваше до извора на водите на Нефтоя;

после границата слизаше до края на хълма, който е пред долината на сина на Еном в долината на рафаимите на север, и слизаше до долината на Еном, до южната страна на Евус, и слизаше до Ен Рогил,

и завиваше на север и излизаше до Енсемес, и отиваше до Галилот, който е срещу възвишението на Адумим, и слизаше до камъка на Воан, сина на Рувим;

после минаваше към страната, която е срещу равнината на север и слизаше в равнината,

и границата минаваше до северната страна на Ветагла, и границата свършваше при северния залив на Солено море, при южния край на Йордан. Това беше южната граница.

А на източната страна границата му беше Йордан. Това беше наследството на синовете на Вениамин по родовете им според границите около дела им.

А градовете на племето на синовете на Вениамин според родовете им бяха: Ерихон и Ветагла, и Емек-Кесис,

и Ветарава, и Семараим, и Ветил,

и Авим, и Фара, и Офра,

и Хефар-Амона, и Афни, и Гава — дванадесет града със селата им;

Гаваон и Рама, и Вирот,

и Масфа, и Хефира, и Моса,

и Рекем, и Ерфаил, и Тарала,

и Сила, и Елеф, и Евус, който е Ерусалим, Гават, Кириат — четиринадесет града със селата им. Това беше наследството на синовете на Вениамин според родовете им.