Isaiah 33

Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.
ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!
От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.
И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.
ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.
И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.
Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.
Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.
Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.
Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.
Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.
И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.
Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.
Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?
Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло —
той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.
Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?
Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.
Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим — безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.
А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.
Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар — Той ще ни спаси!
Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.
И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.