Daniel 12

И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била — откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави — всеки, който се намери записан в книгата.

И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят — едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение.

Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда — като звездите за вечни времена.

А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.

И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха — един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката.

И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудни неща?

И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни.

И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това?

А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време.

Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.

И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни.

Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни.

А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.