Acts 23

И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: ?Да не злословиш началника на народа си.“

А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.

И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.

А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.

Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.

И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!

Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.

Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!

Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)

И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.

А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.