Acts 17

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.
И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,
като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.
И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.
Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.
Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,
и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.
И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.
Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.
И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.
Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.
Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.
А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.
И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.
После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.
И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.
А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.
И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –
Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.
Той е направил от една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;
за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;
защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: ?Защото дори Негов род сме.“
И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.
Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,
защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.
И така, Павел си отиде от тях.
А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.