Psalms 123

Пісня прочан. Свої очі я зводжу до Тебе, що на небесах пробуваєш!

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Ото бо, як очі рабів до руки їх панів, як очі невільниці до руки її пані, отак наші очі до Господа, нашого Бога, аж поки не змилується Він над нами!

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Помилуй нас, Господи, помилуй нас, бо погорди ми досить наситились!

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Душа наша наситилась досить собі: від безпечних наруги, від пишних погорди!...

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.