Zechariah 11

Ανοιξον, Λιβανε, τας θυρας σου και ας καταφαγη πυρ τας κεδρους σου.

Отвори, Ливане, вратите си и огън ще пояде кедрите ти!

Ολολυξον, ελατη, διοτι επεσεν κεδρος διοτι οι μεγιστανες ηφανισθησαν ολολυξατε, δρυς της Βασαν, διοτι το δασος το απροσιτον κατεκοπη.

Ридай, елхо, защото падна кедърът, защото благородните са опустошени! Ридайте, васански дъбове, защото непристъпната гора е повалена!

Φωνη ακουεται ποιμενων θρηνουντων, διοτι η δοξα αυτων ηφανισθη φωνη βρυχωμενων σκυμνων, διοτι το φρυαγμα του Ιορδανου εταπεινωθη.

Глас на ридание на пастирите, защото славата им е опустошена! Глас на рев на млади лъвове, защото разкошът на Йордан е опустошен!

Ουτω λεγει Κυριος ο Θεος μου Ποιμαινε το ποιμνιον της σφαγης,

Така казва ГОСПОД, моят Бог: Паси овцете обречени на клане,

το οποιον οι αγορασαντες αυτο σφαζουσιν ατιμωρητως οι δε πωλουντες αυτο λεγουσιν, Ευλογητος ο Κυριος, διοτι επλουτησα, και αυτοι οι ποιμενες αυτου δεν φειδονται αυτου.

чиито купувачи ги колят и не се мислят за виновни, а продавачите им казват: Благословен да е ГОСПОД, защото забогатях! — и пастирите им не ги жалят.

Δια τουτο δεν θελω φεισθη πλεον των κατοικων του τοπου, λεγει Κυριος, αλλ ιδου, εγω θελω παραδωσει τους ανθρωπους εκαστον εις την χειρα του πλησιον αυτου και εις την χειρα του βασιλεως αυτου, και θελουσι κατακοψει την γην και δεν θελω ελευθερωσει αυτους εκ της χειρος αυτων.

Затова няма вече да пожаля жителите на земята, заявява ГОСПОД. И ето, Аз предавам хората всеки в ръката на другия и в ръката на царя му; и те ще разсипят земята, и Аз няма да избавям от ръката им.

Και εποιμανα το ποιμνιον της σφαγης, το οντως τεταλαιπωρημενον ποιμνιον. Και ελαβον εις εμαυτον δυο �αβδους, την μιαν εκαλεσα Καλλος και την αλλην εκαλεσα Δεσμους, και εποιμανα το ποιμνιον.

И аз пасох овцете обречени на клане, наистина най-окаяните овце! И си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

Και εξωλοθρευσα τρεις ποιμενας εν ενι μηνι και η ψυχη μου εβαρυνθη αυτους και η ψυχη δε αυτων απεστραφη εμε.

И изтребих тримата пастири в един месец. И душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мен.

Τοτε ειπα, Δεν θελω σας ποιμαινει το αποθνησκον ας αποθνησκη και το απολωλος ας απολλυται και τα εναπολειπομενα ας τρωγωσιν εκαστον την σαρκα του πλησιον αυτου.

И казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира и което загива, нека загива, а останалите нека ядат едно на друго месото си!

Και ελαβον την �αβδον μου, το Καλλος, και κατεκοψα αυτην, δια να ακυρωσω την διαθηκην μου, την οποιαν εκαμον προς παντας τους λαους τουτους,

И взех тоягата си Благост и я счупих, за да унищожа завета, който бях сключил с всичките народи.

και ηκυρωθη εν τη ημερα εκεινη και ουτω το ποιμνιον το τεταλαιπωρημενον, το οποιον απεβλεπεν εις εμε, εγνωρισεν οτι ουτος ητο ο λογος του Κυριου.

И в онзи ден се унищожи; и така окаяните от овцете, които внимаваха на мен, познаха, че това беше слово от ГОСПОДА.

Και ειπα προς αυτους, Εαν σας φαινηται καλον, δοτε μοι τον μισθον μου ει δε μη, αρνηθητε αυτον. Και εστησαν τον μισθον μου τριακοντα αργυρια.

Тогава им казах: Ако ви се вижда добро, дайте ми заплатата ми, а ако не, недейте. И те ми претеглиха заплатата ми — тридесет сребърника.

Και ειπε Κυριος προς εμε, Ριψον αυτα εις τον κεραμεα, την εντιμον τιμην, με την οποιαν ετιμηθην υπ αυτων. Και ελαβον τα τριακοντα αργυρια και ερριψα αυτα εν τω οικω του Κυριου εις τον κεραμεα.

И ГОСПОД ми каза: Хвърли ги на грънчаря — славната цена, с която бях оценен от тях! И аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в ГОСПОДНИЯ дом на грънчаря.

Και κατεκοψα την αλλην μου �αβδον, τους Δεσμους, δια να ακυρωσω την αδελφοτητα μεταξυ Ιουδα και Ισραηλ.

Тогава счупих и другата си тояга, Връзки, за да унищожа братството между Юда и Израил.

Και ειπε Κυριος προς εμε, Λαβε εις σεαυτον ετι τα εργαλεια ποιμενος ασυνετου.

И ГОСПОД ми каза: Вземи си сега инструментите на безумен овчар.

Διοτι ιδου, εγω θελω αναστησει ποιμενα επι την γην, οστις δεν θελει επισκεπτεσθαι τα απολωλοτα, δεν θελει ζητει το διεσκορπισμενον και δεν θελει ιατρευει το συντετριμμενον ουδε θελει ποιμαινει το υγιες αλλα θελει τρωγει την σαρκα του παχεος και κατακοπτει τους ονυχας αυτων.

Защото, ето, Аз ще издигна пастир на земята, който няма да се сеща за загиващите, няма да търси разпръснатите, няма да лекува ранената, няма да храни здравата, а ще яде месото на тлъстата и ще разсича копитата им.

Ουαι εις τον ματαιον ποιμενα, τον εγκαταλειποντα το ποιμνιον �ομφαια θελει ελθει επι τον βραχιονα αυτου και επι τον δεξιον οφθαλμον αυτου ο βραχιων αυτου θελει ολοτελως ξηρανθη και ο δεξιος οφθαλμος αυτου ολοκληρως αμαυρωθη.

Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще връхлети върху мишцата му и върху дясното му око. Мишцата му ще изсъхне напълно и дясното му око напълно ще угасне.