Psalms 90

90:1

Προσευχη του Μωυσεως, του ανθρωπου του Θεου. Κυριε, συ εγεινες εις ημας καταφυγη εις γενεαν και γενεαν.

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

90:2

Πριν γεννηθωσι τα ορη, και πλασης την γην και την οικουμενην, και απο του αιωνος εως του αιωνος, συ εισαι ο Θεος.

Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

90:3

Επαναφερεις τον ανθρωπον εις τον χουν και λεγεις, Επιστρεψατε, υιοι των ανθρωπων.

Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

90:4

Διοτι χιλια ετη ενωπιον σου ειναι ως ημερα η χθες, ητις παρηλθε, και ως φυλακη νυκτος.

Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

90:5

Κατακλυζεις αυτους ειναι ως ονειρον της αυγης, ως χορτος οστις παρερχεται

Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

90:6

το πρωι ανθει και παρακμαζει το εσπερας κοπτεται και ξηραινεται.

Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

90:7

Διοτι εκλειπομεν εν τη οργη σου και εν τω θυμω σου ταραττομεθα.

защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

90:8

Εθεσας τας ανομιας ημων ενωπιον σου, τα κρυφια ημων εις το φως του προσωπου σου.

Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

90:9

Επειδη πασαι αι ημεραι ημων παρερχονται εν τη οργη σου διατρεχομεν τα ετη ημων ως διανοημα.

Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.