Psalms 88

Ωιδη ψαλμου δια τους υιους Κορε, εις τον πρωτον μουσικον, επι Μαχαλαθ−λεανωθ, Μασχιλ του Αιμαν του Εζραιτου. Κυριε ο Θεος της σωτηριας μου, ημεραν και νυκτα εκραξα ενωπιον σου

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Ας ελθη ενωπιον σου η προσευχη μου κλινον το ωτιον σου εις την κραυγην μου

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Διοτι ενεπλησθη κακων η ψυχη μου, και η ζωη μου πλησιαζει εις τον αδην.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Συγκατηριθμηθην μετα των καταβαινοντων εις τον λακκον εγεινα ως ανθρωπος μη εχων δυναμιν

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

εγκαταλελειμμενος μεταξυ των νεκρων, ως οι πεφονευμενοι, κοιτωμενοι εν τω ταφω, τους οποιους δεν ενθυμεισαι πλεον, και οιτινες απεκοπησαν απο της χειρος σου.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Μ εβαλες εις τον κατωτατον λακκον, εις το σκοτος, εις τα βαθη.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Επ εμε επεστηριχθη ο θυμος σου, και παντα τα κυματα σου επεφερες επ εμε. Διαψαλμα.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Εμακρυνας τους γνωστους μου απ εμου με εκαμες βδελυγμα προς αυτους απεκλεισθην και δεν δυναμαι να εξελθω.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Ο οφθαλμος μου ητονησεν απο της θλιψεως σε επεκαλεσθην, Κυριε, ολην την ημεραν ηπλωσα προς σε τας χειρας μου.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Μηπως εις τους νεκρους θελεις καμει θαυμασια; η οι τεθνεωτες θελουσι σηκωθη και θελουσι σε αινεσει; Διαψαλμα.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Μηπως εν τω ταφω θελουσι διηγεισθαι το ελεος σου η την αληθειαν σου εν τη φθορα;

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Μηπως θελουσι γνωρισθη εν τω σκοτει τα θαυμασια σου και η δικαιοσυνη σου εν τω τοπω της ληθης.

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Αλλ εγω προς σε, Κυριε, εκραξα και το πρωι η προσευχη μου θελει σε προφθασει.

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Δια τι, Κυριε, απορριπτεις την ψυχην μου, αποκρυπτεις το προσωπον σου απ εμου;

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Ειμαι τεθλιμμενος και ψυχομαχων εκ νεοτητος δοκιμαζω τους φοβους σου και ευρισκομαι εν αμηχανια.

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Επ εμε διηλθον αι οργαι σου οι τρομοι σου με εφανισαν.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Ως υδατα με περιετριγυρισαν ολην την ημεραν ομου με περιεκυκλωσαν.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Απεμακρυνας απ εμου τον αγαπητον και τον φιλον οι γνωστοι μου ειναι αφανεις.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.