Psalms 38

Ψαλμος του Δαβιδ εις αναμνησιν. Κυριε, μη με ελεγξης εν τω θυμω σου, μηδε εν τη οργη σου παιδευσης με.

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Διοτι τα βελη σου ενεπηχθησαν εις εμε και η χειρ σου καταπιεζει με.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Δεν υπαρχει υγεια εν τη σαρκι μου εξ αιτιας της οργης σου. δεν ειναι ειρηνη εις τα οστα μου εξ αιτιας της αμαρτιας μου.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Διοτι αι ανομιαι μου υπερεβησαν την κεφαλην μου ως φορτιον βαρυ υπερεβαρυναν επ εμε.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Εβρωμησαν και εσαπησαν αι πληγαι μου εξ αιτιας της ανοησιας μου.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Εταλαιπωρηθην, εκυρτωθην εις ακρον ολην την ημεραν περιπατω σκυθρωπος.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Διοτι τα εντοσθια μου γεμουσι φλογωσεως, και δεν υπαρχει υγεια εν τη σαρκι μου.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Ησθενησα και καθ υπερβολην κατεκοπην βρυχωμαι απο της αδημονιας της καρδιας μου.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Κυριε, ενωπιον σου ειναι πασα η επιθυμια μου, και ο στεναγμος μου δεν κρυπτεται απο σου.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Η καρδια μου ταραττεται, η δυναμις μου με εγκαταλειπει και το φως των οφθαλμων μου, και αυτο δεν ειναι μετ εμου.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Οι φιλοι μου και οι πλησιον μου στεκουσιν απεναντι της πληγης μου, και οι πλησιεστεροι μου στεκουσιν απο μακροθεν.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Και οι ζητουντες την ψυχην μου στηνουσιν εις εμε παγιδας και οι εκζητουντες το κακον μου λαλουσι πονηρα, και μελετωσι δολους ολην την ημεραν.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Αλλ εγω ως κωφος δεν ηκουον και ημην ως αφωνος, μη ανοιγων το στομα αυτου.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Και ημην ως ανθρωπος μη ακουων και μη εχων αντιλογιαν εν τω στοματι αυτου.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Διοτι επι σε, Κυριε, ηλπισα συ θελεις μου εισακουσει, Κυριε ο Θεος μου.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Επειδη ειπα, Ας μη χαρωσιν επ εμε οταν ολισθηση ο πους μου, αυτοι μεγαλαυχουσι κατ εμου.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Διοτι ειμαι ετοιμος να πεσω, και ο πονος μου ειναι παντοτε εμπροσθεν μου.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Επειδη εγω θελω αναγγελλει την ανομιαν μου, θελω λυπεισθαι δια την αμαρτιαν μου.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Αλλ οι εχθροι μου ζωσιν, υπερισχυουσι και επληθυνθησαν οι μισουντες με αδικως.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

Και οι ανταποδιδοντες κακον αντι καλου ειναι εναντιοι μου, επειδη κυνηγω το καλον.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Μη με εγκαταλιπης, Κυριε Θεε μου, μη απομακρυνθης απ εμου.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Ταχυνον εις βοηθειαν μου, Κυριε, η σωτηρια μου.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!