Psalms 18

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος του Δαβιδ δουλου του Κυριου, οστις ελαλησε προς τον Κυριον τους λογους της ωδης ταυτης, καθ ην ημεραν ηλευθερωσεν αυτον ο Κυριος εκ της χειρος παντων των εχθρων αυτου και εκ της χειρος του Σαουλ και ειπε, Θελω σε αγαπα, Κυριε, η ισχυς μου.

(По слав. 17) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя!

Ο Κυριος ειναι πετρα μου και φρουριον μου και ελευθερωτης μου Θεος μου, βραχος μου επ αυτον θελω ελπιζει η ασπις μου και το κερας της σωτηριας μου υψηλος πυργος μου.

ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула.

Θελω επικαλεσθη τον αξιυμνητον Κυριον, και εκ των εχθρων μου θελω σωθη.

Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

Πονοι θανατου με περιεκυκλωσαν, και χειμαρροι ανομιας με κατετρομαξαν

Връзките на смъртта ме обвиха, пороите на злото ме ужасиха.

Πονοι του αδου με περιεκυκλωσαν, παγιδες θανατου με εφθασαν.

Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха.

Εν τη στενοχωρια μου επεκαλεσθην τον Κυριον, και προς τον Θεον μου εβοησα. Ηκουσεν εκ του ναου αυτου της φωνης μου, και η κραυγη μου ηλθεν ενωπιον αυτου εις τα ωτα αυτου.

В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

Τοτε εσαλευθη και εντρομος εγεινεν η γη, και τα θεμελια των ορεων εταραχθησαν και εσαλευθησαν, διοτι ωργισθη.

Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Καπνος ανεβαινεν εκ των μυκτηρων αυτου, και πυρ κατατρωγον εκ του στοματος αυτου ανθρακες ανηφθησαν απ αυτου.

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Και εκλινε τους ουρανους και κατεβη, και γνοφος υπο τους ποδας αυτου.

Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

Και επεβη επι χερουβειμ και επετασθη και επεταξεν επι πτερυγων ανεμων.

Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра.

Εθεσε το σκοτος αποκρυφον τοπον αυτου η σκηνη αυτου, περιξ αυτου ησαν υδατα σκοτεινα, νεφη πυκνα των αερων.

Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си — тъмните води, гъсти небесни облаци.

Εκ της λαμψεως της εμπροσθεν αυτου διηλθον τα νεφη αυτου, χαλαζα και ανθρακες πυρος.

От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени.

Και εβροντησεν εν ουρανοις ο Κυριος, και ο Υψιστος εδωκε την φωνην αυτου χαλαζα και ανθρακες πυρος.

И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени.

Και απεστειλε τα βελη αυτου και εσκορπισεν αυτους και αστραπας επληθυνε και συνεταραξεν αυτους.

И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка.

Και εφανησαν τα βαθη των υδατων και ανεκαλυφθησαν τα θεμελια της οικουμενης, απο της επιτιμησεως σου, Κυριε, απο του φυσηματος της πνοης των μυκτηρων σου.

Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти.

Εξαπεστειλεν εξ υψους ελαβε με ειλκυσε με εξ υδατων πολλων.

Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

Ηλευθερωσε με εκ του δυνατου εχθρου μου, και εκ των μισουντων με, διοτι ησαν δυνατωτεροι μου.

Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

Προεφθασαν με εν τη ημερα της θλιψεως μου αλλ ο Κυριος εσταθη το αντιστηριγμα μου

Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

και εξηγαγε με εις ευρυχωριαν ηλευθερωσε με διοτι ηυδοκησεν εις εμε.

И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

Αντημειψε με ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου κατα την καθαροτητα των χειρων μου ανταπεδωκεν εις εμε.

ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

Διοτι εφυλαξα τας οδους του Κυριου, και δεν ησεβησα εκκλινας απο του Θεου μου.

защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие.

Διοτι πασαι αι κρισεις αυτου ησαν εμπροσθεν μου, και τα διαταγματα αυτου δεν απεμακρυνα απ εμου

Защото всичките Му правила бяха пред мен и наредбите Му не отдалечих от себе си.

και εσταθην αμεμπτος προς αυτον, και εφυλαχθην απο της ανομιας μου.

И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

Και ανταπεδωκεν εις εμε ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου, κατα την καθαροτητα των χειρων μου εμπροσθεν των οφθαλμων αυτου.

И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

Μετα οσιου οσιος θελεις εισθαι μετα ανδρος τελειου τελειος θελεις εισθαι

Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

μετα καθαρου, καθαρος θελεις εισθαι και μετα διεστραμμενου διεστραμμενως θελεις φερθη.

към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

Διοτι συ θελεις σωσει λαον τεθλιμμενον οφθαλμους δε υπερηφανων θελεις ταπεινωσει.

Защото потиснат народ Ти ще спасиш, а гордите очи ще унижиш.

Διοτι συ θελεις φωτισει τον λυχνον μου Κυριος ο Θεος μου θελει φωτισει το σκοτος μου.

Защото Ти правиш светилото ми да свети; ГОСПОД, Бог мой, озарява тъмнината ми.

Διοτι δια σου θελω διασπασει στρατευμα, και δια του Θεου μου θελω υπερπηδησει τειχος.

Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

Του Θεου, η οδος αυτου ειναι αμωμος ο λογος του Κυριου ειναι δεδοκιμασμενος ειναι ασπις παντων των ελπιζοντων επ αυτον.

Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

Διοτι τις Θεος πλην του Κυριου; και τις φρουριον πλην του Θεου ημων;

Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен само нашият Бог?

Ο Θεος ειναι ο περιζωννυων με δυναμιν, και καθιστων αμωμον την οδον μου.

Бог ме препасва със сила и прави пътя ми съвършен.

Καμνει τους ποδας μου ως των ελαφων και με στηνει επι τους υψηλους τοπους μου.

Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

Διδασκει τας χειρας μου εις πολεμον, και εκαμε τοξον χαλκουν τους βραχιονας μου.

Учи ръцете ми да воюват, ръцете ми огъват бронзов лък.

Και εδωκας εις εμε την ασπιδα της σωτηριας σου και η δεξια σου με υπεστηριξε και η αγαθοτης σου με εμεγαλυνεν.

И Ти ми даде щита на спасението Си и десницата Ти ме укрепи, и снизхождението Ти ме възвеличи.

Επλατυνας τα βηματα μου υποκατω μου, και οι ποδες μου δεν εκλονισθησαν.

Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

Κατεδιωξα τους εχθρους μου και εφθασα αυτους και δεν επεστρεψα εωσου συνετελεσα αυτους.

Гоних враговете си и ги стигнах, и не се върнах, докато не се довършиха.

Συνετριψα αυτους και δεν ηδυνηθησαν να ανεγερθωσιν επεσον υπο τους ποδας μου.

Разбих ги и не можаха да се вдигнат, паднаха под краката ми.

Και περιεζωσας με δυναμιν εις πολεμον συνεκαμψας υποκατω μου τους επανισταμενους επ εμε.

И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

Και εκαμες τους εχθρους μου να τρεψωσιν εις εμε τα νωτα, και εξωλοθρευσα τους μισουντας με.

Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

Εβοησαν, και ουδεις ο σωζων προς τον Κυριον, και δεν εισηκουσεν αυτων.

Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

Και κατελεπτυνα αυτους ως κονιν κατα προσωπον ανεμου απετιναξα αυτους ως τον πηλον των οδων.

И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал.

Ηλευθερωσας με εκ των αντιλογιων του λαου κατεστησας με κεφαλην εθνων λαος, τον οποιον δεν εγνωρισα, εδουλευσεν εις εμε.

Ти ме избави от разприте на народа, постави ме за глава на народите, народ, който не познавах, ми слугува.

Μολις ηκουσαν, και υπηκουσαν εις εμε ξενοι υπεταχθησαν εις εμε.

Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно.

Ξενοι παρελυθησαν και κατετρομαξαν εκ των αποκρυφων τοπων αυτων.

Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

Ζη Κυριος, και ευλογημενον το φρουριον μου και ας υψωθη ο Θεος της σωτηριας μου

Жив е ГОСПОД и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог на спасението ми,

ο Θεος ο εκδικων με και υποτασσων λαους υποκατω μου

Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

οστις με ελευθερονει εκ των εχθρων μου. Ναι, με υψονεις υπερανω των επανισταμενων επ εμε ηλευθερωσας με απο ανδρος αδικου.

и ме избави от враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

Δια τουτο θελω σε υμνει, Κυριε, μεταξυ των εθνων, και εις το ονομα σου θελω ψαλλει.

Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите, и Името Ти ще възпея.

Αυτος μεγαλυνει τας σωτηριας του βασιλεως αυτου, και καμνει ελεος εις τον κεχρισμενον αυτου, εις τον Δαβιδ και εις το σπερμα αυτου εως αιωνος.

Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.