Psalms 126

Ωιδη των Αναβαθμων. Οτε ο Κυριος επανεφερε τους αιχμαλωτους της Σιων, ημεθα ως οι ονειρευομενοι.

(По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

Τοτε ενεπλησθη το στομα ημων απο γελωτος και η γλωσσα ημων απο αγαλλιασεως τοτε ελεγον μεταξυ των εθνων, Μεγαλεια εκαμε δι αυτους ο Κυριος.

Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни — с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

Μεγαλεια εκαμεν ο Κυριος δι ημας ενεπλησθημεν χαρας.

ГОСПОД извърши велики неща за нас! Изпълнихме се с радост.

Επιστρεψον, Κυριε, τους αιχμαλωτους ημων, ως τους χειμαρρους εν τω νοτω.

Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

Οι σπειροντες μετα δακρυων εν αγαλλιασει θελουσι θερισει.

Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Οστις εξερχεται και κλαιει, βασταζων σπορον πολυτιμον, ουτος βεβαιως θελει επιστρεψει εν αγαλλιασει, βασταζων τα χειροβολα αυτου.

Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.