Psalms 120

Ωιδη των Αναβαθμων. Εν τη θλιψει μου εκραξα προς τον Κυριον, και εισηκουσε μου.

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

Κυριε, λυτρωσον την ψυχην μου απο χειλεων ψευδων, απο γλωσσης δολιας.

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Τι θελει σοι δωσει η τι θελει σοι προσθεσει, η δολια γλωσσα;

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Τα ηκονημενα βελη του δυνατου, μετα ανθρακων αρκευθου.

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Ουαι εις εμε, διοτι παροικω εν Μεσεχ, κατοικω εν ταις σκηναις του Κηδαρ

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Πολυν καιρον κατωκησεν η ψυχη μου μετα των μισουντων την ειρηνην.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Εγω αγαπω την ειρηνην αλλ οταν ομιλω, αυτοι ετοιμαζονται δια πολεμον.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.