Proverbs 9

Η σοφια ωκοδομησε τον οικον αυτης, ελατομησε τους στυλους αυτης επτα

Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,

εσφαξε τη σφαγια αυτης, εκερασε τον οινον αυτης, και ητοιμασε την τραπεζαν αυτης

закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.

απεστειλε τας θεραπαινας αυτης, κηρυττει επι των υψηλων τοπων της πολεως,

Изпрати слугините си и кани от височините на града:

Οστις ειναι αφρων, ας στραφη εδω και, προς τους ενδεεις φρενων, λεγει προς αυτους,

Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва:

Ελθετε, φαγετε απο του αρτου μου, και πιετε απο του οινου τον οποιον εκερασα

Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.

αφησατε την αφροσυνην και ζησατε και κατευθυνθητε εν τη οδω της συνεσεως.

Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.

Ο νουθετων χλευαστην λαμβανει εις εαυτον ατιμιαν και ο ελεγχων τον ασεβη λαμβανει εις εαυτον μωμον.

Който поучава присмивателя, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.

Μη ελεγχε χλευαστην, δια να μη σε μισηση ελεγχε σοφον, και θελει σε αγαπησει.

Не изобличавай присмивателя, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.

Διδε αφορμην εις τον σοφον και θελει γεινει σοφωτερος διδασκε τον δικαιον και θελει αυξηθη εις μαθησιν.

Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учй праведния и той ще увеличи знание.

Αρχη σοφιας φοβος Κυριου και επιγνωσις αγιων φρονησις.

Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.

Διοτι δι εμου αι ημεραι σου θελουσι πολλαπλασιασθη, και ετη ζωης θελουσι προστεθη εις σε.

Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.

Εαν γεινης σοφος, θελεις εισθαι σοφος δια σεαυτον και εαν γεινης χλευαστης, συ μονος θελεις πασχει.

Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.

Γυνη αφρων, θρασεια, ανοητος και μη γνωριζουσα μηδεν

Глупостта е като жена бъбрива — глупава и не знае нищо.

καθηται εν τη θυρα της οικιας αυτης επι θρονου, εν τοις υψηλοις τοποις της πολεως,

И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;

προσκαλουσα τους διαβατας τους κατευθυνομενους εις την οδον αυτων

и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:

οστις ειναι αφρων, ας στραφη εδω και προς τον ενδεη φρενων, λεγει προς αυτον,

Който е прост, нека се отбие тук. А на неразумния казва:

Τα κλοπιμαια υδατα ειναι γλυκεα, και ο κρυφιος αρτος ειναι ηδυς.

Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.

Αλλ αυτος αγνοει οτι εκει ειναι οι νεκροι, και εις τα βαθη του αδου οι κεκλημενοι αυτης.

Но той не знае, че там са сенките, че поканените й са в дълбините на Шеол.