Proverbs 8

Δεν κραζει η σοφια; και δεν εκπεμπει την φωνην αυτης η συνεσις;

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Ισταται επι της κορυφης των υψηλων τοπων, υπερ την οδον, εν τω μεσω των τριοδων.

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Κραζει πλησιον των πυλων, εν τη εισοδω της πολεως, εν τη εισοδω των θυρων

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

προς εσας, ανθρωποι, κραζω και η φωνη μου εκπεμπεται προς τους υιους των ανθρωπων.

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Απλοι, νοησατε φρονησιν και αφρονες, αποκτησατε νοημονα καρδιαν.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Ακουσατε διοτι θελω λαλησει πραγματα εξοχα, και τα χειλη μου θελουσι προφερει ορθα.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Διοτι αληθειαν θελει λαλησει ο λαρυγξ μου τα δε χειλη μου βδελυττονται την ασεβειαν.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Παντες οι λογοι του στοματος μου ειναι μετα δικαιοσυνης δεν υπαρχει εν αυτοις δολιον διεστραμμενον

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Παντες ειναι σαφεις εις τον νοουντα και ορθοι εις τους ευρισκοντας γνωσιν.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Λαβετε την παιδειαν μου, και μη αργυριον και γνωσιν, μαλλον παρα χρυσιον εκλεκτον.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Διοτι η σοφια ειναι καλητερα λιθων πολυτιμων και παντα τα επιθυμητα πραγματα δεν ειναι ανταξια αυτης.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Εγω η σοφια κατοικω μετα της φρονησεως, και εφευρισκω γνωσιν συνετων βουλευματων.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Ο φοβος του Κυριου ειναι να μιση τις το κακον αλαζονειαν και αυθαδειαν και πονηραν οδον και διεστραμμενον στομα εγω μισω.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Εμου ειναι η βουλη και η ασφαλεια εγω ειμαι η συνεσις εμου η δυναμις.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Δι εμου οι βασιλεις βασιλευουσι, και οι αρχοντες θεσπιζουσι δικαιοσυνην.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Δι εμου οι ηγεμονες ηγεμονευουσι, και οι μεγιστανες, παντες οι κριται της γης

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Εγω τους εμε αγαπωντας αγαπω και οι ζητουντες με θελουσι με ευρει.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Πλουτος και δοξα ειναι μετ εμου, αγαθα διαμενοντα και δικαιοσυνη.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Οι καρποι μου ειναι καλητεροι χρυσιου και χρυσιου καθαρου και τα γεννηματα μου, εκλεκτου αργυριου.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Περιπατω εν οδω δικαιοσυνης, αναμεσον των τριβων της κρισεως,

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

δια να καμω τους αγαπωντας με να κληρονομησωσιν αγαθα, και να γεμισω τους θησαυρους αυτων.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Ο Κυριος με ειχεν εν τη αρχη των οδων αυτου, προ των εργων αυτου, απ αιωνος.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Προ του αιωνος με εχρισεν, απ αρχης, πριν υπαρξη η γη.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Εγεννηθην οτε δεν ησαν αι αβυσσοι, οτε δεν υπηρχον αι πηγαι αι αναβρυουσαι υδατα

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Πριν τα ορη θεμελιωθωσι, προ των λοφων, εγω εγεννηθην

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

ενω δεν ειχεν ετι καμει την γην ουτε πεδιαδας, ουτε κορυφας χωματων της οικουμενης.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Οτε ητοιμαζε τους ουρανους, εγω ημην εκει οτε περιεγραφε καμαραν υπερανω του προσωπου της αβυσσου

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

οτε εστερεονε τον αιθερα επανω οτε ωχυρονε τας πηγας της αβυσσου

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

οτε επεβαλλε τον νομον αυτου εις την θαλασσαν, να μη παραβωσι τα υδατα το προσταγμα αυτου οτε διεταττε τα θεμελια της γης

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

τοτε ημην πλησιον αυτου δημιουργουσα και εγω ημην καθ ημεραν η τρυφη αυτου, ευφραινομενη παντοτε ενωπιον αυτου,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

ευφραινομενη εν τη οικουμενη της γης αυτου και η τρυφη μου ητο μετα των υιων των ανθρωπων.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Τωρα λοιπον ακουσατε μου, ω τεκνα διοτι μακαριοι οι φυλαττοντες τας οδους μου.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Ακουσατε παιδειαν και γενεσθε σοφοι, και μη αποδοκιμαζετε αυτην.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Μακαριος ο ανθρωπος, οστις μου ακουση, αγρυπνων καθ ημεραν εν ταις πυλαις μου, περιμενων εις τους παραστατας των θυρων μου

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

διοτι οστις ευρη εμε, θελει ευρει ζωην, και θελει λαβει χαριν παρα Κυριου.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Οστις ομως αμαρτηση εις εμε, την εαυτου ψυχην αδικει παντες οι μισουντες με αγαπωσι θανατον.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.