Proverbs 5

Υιε μου, προσεχε εις την σοφιαν μου, κλινον το ωτιον σου εις την συνεσιν μου

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

δια να τηρης φρονησιν και τα χειλη σου να φυλαττωσι γνωσιν.

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Διοτι τα χειλη της αλλοτριας γυναικος σταζουσιν ως κηρηθρα μελιτος, και ο ουρανισκος αυτης ειναι μαλακωτερος ελαιου

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

το τελος ομως αυτης ειναι πικρον ως αψινθιον, οξυ ως μαχαιρα διστομος.

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

Οι ποδες αυτης καταβαινουσιν εις θανατον τα βηματα αυτης καταντωσιν εις τον αδην.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

δια να μη γνωρισης την οδον της ζωης, αι πορειαι αυτης ειναι αστατοι και ουχι ευδιαγνωστοι.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Ακουσατε μου λοιπον τωρα, τεκνα, και μη αποστραφητε τους λογους του στοματος μου.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Απομακρυνον την οδον σου απ αυτης, και μη πλησιασης εις την θυραν του οικου αυτης,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

δια να μη δωσης την τιμην σου εις αλλους και τα ετη σου εις τους ανελεημονας

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

δια να μη χορτασθωσι ξενοι απο της περιουσιας σου και οι κοποι σου ελθωσιν εις οικον αλλοτριου,

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

και συ στεναζης εις τα εσχατα σου, οταν η σαρξ σου και το σωμα σου καταναλωθωσι,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

και λεγης, Πως εμισησα την παιδειαν, και η καρδια μου κατεφρονησε τους ελεγχους,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

και δεν υπηκουσα εις την φωνην των διδασκοντων με, ουδε εκλινα το ωτιον μου εις τους νουθετουντας με.

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Παρ ολιγον επεσον εις παν κακον, εν μεσω της συναξεως και της συναγωγης.

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Πινε υδατα εκ της δεξαμενης σου και πηγαζοντα εκ του φρεατος σου

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Ας εκχεωνται εξω αι πηγαι σου, και τα ρυακια των υδατων σου εις τας πλατειας

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

σου μονου ας ηναι αυτα, και ουχι ξενων μετα σου

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

η πηγη σου ας ηναι ευλογημενη και ευφραινου μετα της γυναικος της νεοτητος σου.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Ας ηναι εις σε ως ελαφος ερασμια και δορκας κεχαριτωμενη ας σε ποτιζωσιν οι μαστοι αυτης εν παντι καιρω ευφραινου παντοτε εις την αγαπην αυτης.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Και δια τι, υιε μου, θελεις θελγεσθαι υπο ξενης και θελεις εναγκαλιζεσθαι κολπον αλλοτριας;

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Διοτι του ανθρωπου αι οδοι ειναι ενωπιον των οφθαλμων του Κυριου, και σταθμιζει πασας τας πορειας αυτου.

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Αι ιδιαι αυτου ανομιαι θελουσι συλλαβει τον ασεβη, και με τα σχοινια της αμαρτιας αυτου θελει σφιγγεσθαι.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Ουτος θελει αποθανει απαιδευτος και εκ του πληθους της αφροσυνης αυτου θελει περιπλανασθαι.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.