Philippians 2

Εαν λοιπον υπαρχη τις παρηγορια εν Χριστω η τις παραμυθια αγαπης, η τις κοινωνια Πνευματος η σπλαγχνα τινα και οικτιρμοι,

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

καμετε πληρη την χαραν μου, να φρονητε το αυτο, εχοντες την αυτην αγαπην, οντες ομοψυχοι και ομοφρονες,

направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.

μη πραττοντες μηδεν εξ αντιζηλιας η κενοδοξιας, αλλ εν ταπεινοφροσυνη θεωρουντες αλληλους υπερεχοντας εαυτων.

Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.

Μη αποβλεπετε εκαστος τα εαυτου, αλλ εκαστος και τα των αλλων.

Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

Το αυτο δε φρονημα εστω εν υμιν, το οποιον ητο και εν τω Χριστω Ιησου,

Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;

οστις εν μορφη Θεου υπαρχων, δεν ενομισεν αρπαγην το να ηναι ισα με τον Θεον,

който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,

αλλ εαυτον εκενωσε λαβων δουλου μορφην, γενομενος ομοιος με τους ανθρωπους,

а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,

και ευρεθεις κατα το σχημα ως ανθρωπος, εταπεινωσεν εαυτον γενομενος υπηκοος μεχρι θανατου, θανατου δε σταυρου.

и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Δια τουτο και ο Θεος υπερυψωσεν αυτον και εχαρισεν εις αυτον ονομα το υπερ παν ονομα,

Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;

δια να κλινη εις το ονομα του Ιησου παν γονυ επουρανιων και επιγειων και καταχθονιων,

така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества

και πασα γλωσσα να ομολογηση οτι ο Ιησους Χριστος ειναι Κυριος εις δοξαν Θεου Πατρος.

и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

Ωστε, αγαπητοι μου, καθως παντοτε υπηκουσατε, ουχι ως εν τη παρουσια μου μονον, αλλα τωρα πολυ περισσοτερον εν τη απουσια μου, μετα φοβου και τρομου εργαζεσθε την εαυτων σωτηριαν

Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,

διοτι ο Θεος ειναι ο ενεργων εν υμιν και το θελειν και το ενεργειν κατα την ευδοκιαν αυτου.

защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.

Πραττετε τα παντα χωρις γογγυσμων και αμφισβητησεων,

Вършете всичко без ропот и без съмнение,

δια να γινησθε αμεμπτοι και ακεραιοι, τεκνα Θεου αμωμητα εν μεσω γενεας σκολιας και διεστραμμενης, μεταξυ των οποιων λαμπετε ως φωστηρες εν τω κοσμω,

за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

κρατουντες τον λογον της ζωης, δια καυχημα μου εν τη ημερα του Χριστου, οτι δεν ετρεξα εις ματην ουδε εις ματην εκοπιασα.

като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

Αλλ εαν και προσφερω εμαυτον σπονδην επι της θυσιας και λειτουργιας της πιστεως σας, χαιρω και συγχαιρω μετα παντων υμων

Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.

ωσαυτως δε και σεις χαιρετε και συγχαιρετε μετ εμου.

Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.

Ελπιζω δε επι τον Κυριον Ιησουν να πεμψω προς εσας ταχεως τον Τιμοθεον, δια να ευφραινωμαι και εγω μαθων την καταστασιν σας

А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

διοτι δεν εχω ουδενα ισοψυχον, οστις να μεριμνηση γνησιως περι της καταστασεως σας

Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.

επειδη παντες ζητουσι τα εαυτων, ουχι τα του Ιησου Χριστου

Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.

γνωριζετε δε την δοκιμασιαν αυτου, οτι ως τεκνον μετα του πατρος εδουλευσε μετ εμου εις το ευαγγελιον.

А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.

Τουτον λοιπον ελπιζω να πεμψω ευθυς, καθως ιδω το τελος των υποθεσεων μου

Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.

πεποιθα δε επι τον Κυριον οτι και εγω θελω ελθει ταχεως.

Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.

Εστοχασθην ομως αναγκαιον να πεμψω προς εσας τον Επαφροδιτον τον αδελφον και συνεργον και συστρατιωτην μου, απεσταλμενον δε απο σας και υπηρετησαντα εις την χρειαν μου,

Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,

επειδη επεποθει ολους εσας και ελυπειτο, διοτι ηκουσατε οτι ησθενησε.

понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.

Και τωοντι ησθενησε μεχρι θανατου αλλ ο Θεος ηλεησεν αυτον, ουχι δε αυτον μονον, αλλα και εμε, δια να μη λαβω λυπην επι λυπην.

И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.

Οθεν επεμψα αυτον μετα περισσοτερας σπουδης, δια να χαρητε ιδοντες αυτον παλιν, και εγω να εχω ολιγωτεραν λυπην.

Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.

Δεχθητε λοιπον αυτον εν Κυριω μετα πασης χαρας και τιματε τους τοιουτους,

И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,

επειδη δια το εργον του Χριστου επλησιασε μεχρι θανατου, καταφρονησας την ζωην αυτου, δια να αναπληρωση την ελλειψιν υμων της εις εμε υπηρεσιας.

понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.